На остров Лесьо (Læsø), разположен край бреговете на Дания, има къщи с покриви, направени от морски водорасли.

С дебелина до един метър и висящи над стените, те приличат на наметала, обвили постройките.

Освен огромните си размери, покривите изглеждат като сламени, но морските водорасли са много по-издръжливи като материал, посочва Amusing Planet.

Някои от тях са на възраст над 300 години и са уникална характеристика на острова.

Практиката да се строят покриви от морски водорасли – всъщност морска трева, наречена змиорка, датира от времето, когато остров Лесьо има процъфтяваща солна индустрия. Той, на практика, е потънал в сол.

В миналото подпочвените води съдържат над 15 процента сол, която през горещите сухи лета кристализира естествено в големи солени ливади. На острова са построени стотици солни пещи за рафинирането й, които се нуждаят от гориво, което се осигурява от ограничените гори на острова.

Обаче идва ден, в който местните отсичат и последното дърво. В резултат, солната индустрия на Лесьо се срива. Без дървета, предпазващи от вятъра, селата са погребвани от пясъчни бури. Въздухът се изпълва с морска сол, която пречи на растежа на всякакви растения.

На острова обаче има много водорасли. В крайна сметка, хората започват да ги използват като материал за покриви.

Така наречените водорасли змиорка растат в моретата край Лесьо и са толкова изобилни, че често водата ги изхвърля на бреговете. Те имат дълги, яркозелени, лентовидни листа, широки около сантиметър и дълги до 2 метра.

Фермерите ги събират от плажа, сушат ги, после ги усукват в дебели въжета, които след това са прехвърлят през гредите на къщите, за да образуват покрив.

Традиционно сплитането на снопове на морските водорасли се извършва от жените на острова. Тъй като са импрегнирани със сол, те не се разлагат и покривът може да оцелее стотици години.

С остаряването му той се превръща в твърда маса, която не само е водоустойчива, но и огнеупорна.

Преди векове островитяните редовно се качват на покривите си с телескоп и гледат към морето за кораби, хванати в плен на бурите, тъй като корабокрушенията са единственият източник на дървесина за Лесьо.

Покривите от водорасли са и изключително тежки. Хенинг Йохансен, който възражда изкуството на сплитането им, изчислява, че са необходими 300 кг водорасли, за да се покрие само един квадратен метър покрив.

През 20-те години на миналия век гъбично заболяване унищожава голяма част от водораслите около острова, което прекратява използването им за покриви. В края на 18 век с тях са покрити 250 къщи и ферми, а днес те са по-малко от 20.

В наши дни островът е залесен и местните жители вече не виждат морето от покривите си. Днес много къщи са заобиколени от дървета, които ги предпазват от изобилстващите на сол ветрове.

Това позволява на растенията да се вкореняват лесно в покривите с водорасли, които, в крайна сметка, изгниват и трябва да бъдат премахнати.

Прочети още

Виж всички