На 26 октомври българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски.

На Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка.

Роден в град Солун през ІІІ век, той бил възпитан като християнин. Добре образован и надарен с много качества, известно време Димитър заемал висок военен пост. Баща му бил градоначалник на Солун – част от Римската империя по онова време. След смъртта на баща си, младият човек на свой ред бил назначен за градоначалник. Заради това, че разпространявал Христовата вяра, бил хвърлен в затвора, а по-късно убит. Още приживе извършвал чудеса. Лекувал и давал упование дори и от тъмницата. Чудотворни изцеления се извършвали и в малкия храм, построен на гроба му. Църковните песнопения пресъздават достойнствата на Св. Димитър според неговото житие. Най-често свети Димитър е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника-антихрист.

В народните приказки и легенди образът му донякъде се покрива с християнската представа. Народът ни го описва като смел воин, закрилник на бедните и слабите.

Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония.

В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. Българската поговорка гласи: "Свети Димитър зима носи, а Свети Георги - лято". Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.

Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил - покровителят на отвъдния свят, на умрелите предци. В съботата преди Димитровден се прави Димитровска задушница – на която се раздава жито и питки за помен.

Друго българско народно предание представя Свети Димитър като брат близнак на Свети Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света. Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата.

На Димитровден започвали годежите и сватбите. На празника момите играели т.нар. "сглядно хоро" (от "сгляда, сгледа" – избор на мома) пред ергените и техните родители. По традиция празникът и до днес се отбелязва с фамилни и общоселски събори, а песните и хората са неизменна част от тях.

Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.

На Димитровден се извършва и обичаят "полазване" – старинна практика да се гадае в този ден по първия гост в дома. Вярва се, че ако в къщата първо влезе момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако посетителят е добър, сръчен и имотен човек, годината ще е здрава, богата и успешна.

Традиционната трапеза на празника е богата и на нея задължително присъстват курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел, ако именикът е мъж, и с кокошка - ако е жена. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки, банички с ябълки, печени ябълки, рачел, тиква.

Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято".

Прочети още

Виж всички