Пясъчните котки бяха заснети за първи път в дивата природа едва преди седем години. Не е изненадващо, че изображенията на малките космати животни тогава се превърнаха в истински хит в интернет.

Малко хора бяха виждали тези обитаващи пустинята пухчета преди, а учените знаеха много малко за вида. Благодарение на нови изследвания обаче, това започва да се променя.

През март в Journal of Arid Environments беше публикувано четиригодишно проучване върху пясъчните котки. То предоставя най-големия набор от данни за тях и разкрива как тези неуловими същества оцеляват в сухи райони в Северна Африка, Близкия изток и Югозападна и Централна Азия.

На външен вид пясъчните котки са подобни на опитомените си роднини, но са малко по-малки и имат по-големи уши, с които слухтят за плячка. Макар и очарователни, те определено не стават за галене, предупреждава CNN.

Те са смъртоносни убийци, унищожители на гризачи и влечуги и дори на отровни змии.

„Те ядат по няколко животни на вечер, за да си осигурят нужните им калории и изобщо не пият вода“, казва д-р Грегори Бретон, управляващ директор на Panthera France - глобалната организация за опазване на дивите котки, и съавтор на изследването.

„Те разчитат на кръвта от плячката си, за да получават течности,“ допълва експертът.

Котките също така са изключително потайни. Пясъчният им цвят ги маскира в пустинната среда, те заравят изпражненията си и не оставят остатъци от плячка, а пясъкът бързо заличава отпечатъците от лапите им.

Тяхната неуловима природа без съмнение е една от причините, поради които пясъчните котки са толкова малко изследвани, казва Бретон.

Въпреки че видът е открит за първи път през 1858 г. – след като е забелязан в Северна Сахара от френски войник – оттогава има само няколко изследователски статии за него, много от които с оскъдни данни.

И все пак мистерията около пясъчната котка е това, което разпалва любопитството на Бретон, карайки го да започне изследване на вида през 2013 г. По-задълбоченото разбиране на вида може да помогне за опазването му.

Малките котки изминават огромни разстояния

Проучването, проведено в партньорство между Panthera, зоологическата градина в Кьолн и зоологическата градина в Рабат, се фокусира върху пустинен район в южната част на Мароко, където температурите могат да достигнат до 50 градуса по Целзий.

Екип от петима души, сред които учени и ветеринарен лекар, поставя нашийници на 22 пясъчни котки, благодарение на които ги следи и наблюдава между 2015 и 2019 г. Резултатите са удивителни, казва Бретон. „Отхвърляме много от предположенията, направени преди.“

Предишни проучвания показват, че пясъчните котки се движат в площ до 50 квадратни километра, но екипът на Бретън открива, че обхватът им е много по-голям – една пясъчна котка покрива площ от до 1758 квадратни километра за малко повече от шест месеца.

Докладът отбелязва, че пясъчните котки изглежда изминават по-големи разстояния от всяка друга котка с техния размер. Всъщност, те съперничат в това отношение на много по-големи котки, като лъвове, тигри и леопарди, казва Бретон.

Проучването показва, че пясъчните котки водят номадски начин на живот, премествайки се от един район в друг, в зависимост от валежите или условията на околната среда.

Въпреки че трябват още изследвания, за да се потвърди тази теория, Бретон вярва, че това би било „истински пробив“, тъй като не е известно други видове диви котки да са номади. „Пустинната среда е движещата сила зад техните навици и поведение“, добавя той.

Пясъчните котки са в опасност

Констатациите в доклада могат да имат сериозни последици за природозащитния статус на пясъчната котка.

Понастоящем видът е посочен като будещ „малко безпокойство“ от Международния съюз за опазване на природата (IUCN), но новата информация за размерите на местообитанията му може да означава, че популацията му е по-малка.

Бретон смята, че пясъчните котки може да са по-застрашени, отколкото се смяташе досега, „като се има предвид местообитанието им, ограничените ресурси и крехката екосистема“.

Той отбелязва, че тяхното пустинно местообитание е изключително крехко и уязвимо на изменението на климата. Има и местни заплахи - овчарски кучета понякога убиват пясъчни котки; домашни котки носят болести, опасни за дивите видове; налице е и незаконна търговия с тях.

Бретон вярва, че по-нататъшните изследвания ще бъдат от ключово значение за защитата на пясъчните котки и насърчава други учени да извършат подобни проучвания в целия ареал на вида.

„Трябва да разберем по-добре тяхното поведение, как се движат и използват ландшафта и ясно да идентифицираме заплахите“, завършва той.

Прочети още

Виж всички