По време на Студената война Германия е разделена на две държави - Федерална република Германия, известна и като Западна Германия, съюзена със западните демокрации, и Германската демократична република, наричана Източна Германия, която се присъединява към Източния блок на сателитите на Съветския съюз. 

Някогашната споделена германска столица Берлин също е разделена, а през 1961 г. границата е прокарана и физически с изграждането на т .нар. Берлинска стена.

И докато двете държави се възстановяват от бомбардировките през Втората световна война, идеологическото съперничество между тях и битката за "сърцата и умовете" на гражданите се разразява в едно невероятно бойно поле - зоологическите градини, пише History.com. 

Наследството от миналото 

Много преди избухването на Втората световна война животните и природата заемат важно място в немската култура. В имперските времена изследователи, като братята Хумболт, стават известни с откритията си за естествения свят. 

В края на 18-и и 19-и век немският романтизъм издига природата като път към познанието на човечеството за собствената му история.  

Когато Германия се оказва разделена, и двете страни предявяват претенции към това културно минало. А Източна Германия е твърдо решена да не позволи на Западен Берлин да притежава единствената зоологическа градина. 

По онова време зоологическата градина в Западен Берлин може да се похвали с най-голямото биоразнообразие в света. Основана е през 1844 г., което я прави най-старата зоологическа градина в Германия.

Тя е силно повредена от бомбардировките по време на Втората световна война. Само 91 от 2000 животни в нея оцеляват след войната, а 82 човешки тела са изровени от разрушените сгради. Западногерманците възстановяват архитектурната реликва, за да изглежда почти както преди войната.  

Зоопаркът в Източен Берлин, или Tierpark Berlin, пък е най-големият зоопарк в Европа. Той отваря врати през 1955 г. и е построен върху руините на изоставения дворец Фридрихсфелде - седалище на благородническо семейство, изоставено след национализацията на съветската власт. 

Утопичната архитектура има за цел да представи начина, по който правителството на ГДР си представя идеалите на социалистическото общество - макар и в клетки, животните трябва да изглеждат свободни и всяко от тях да разполага с достатъчно място.

Загражденията са построени в модерен стил, който контрастира с малкия и старомоден зоопарк от другата страна на границата. Откриването през 1963 г. на сградата за големи котки с площ от 4600 квадратни метра в Tierpark е обявено от източногерманската преса като „най-модерното съоръжение за животни в света“. 

На клетката е поставен и плакат, който я провъзгласява за „крайъгълен камък в изграждането на социализма“.

Строителството на Tierpark отразява и колективистичните ценности на ГДР. Поради недостига на работници и доставки на материали в Източен Берлин, гражданите помагат в изпълнението на строежа.  

За да получи финансиране за новата зоологическа градина, директорът на източногерманския зоопарк Хайнрих Дате разпалва опасенията, че ще изостане от Запада и пише лично на първия секретар на Източна Германия Валтер Улбрихт.

Големите планове на Дате за нови сгради обаче не се осъществяват изцяло, като няколко от тях са изоставени поради недостиг на средства. 

Животинската дипломация 

Вместо да трупат ядрени арсенали, воюващите директори на берлинските зоопаркове - Хайнц-Георг Клос на запад и Хайнрих Дате на изток, трескаво събират животни. 

И в двата зоопарка има мечки, които са един от символите на Берлин. Експозицията на черните мечки в Tierpark е спонсорирана от Щази - тайната полиция на Източна Германия.

Виетнамският комунистически лидер Хо Ши Мин пък дарява двугодишен слон, на когото дори е позволено да се разхожда свободно по алеите, за радост на посетителите.

Западен Берлин се превръща във "витрина" за западните сили поради своето положение на "остров в червеното море на комунизма".

През 1962 г. главният прокурор на САЩ Робърт Ф. Кенеди - брат на президента Джон Ф. Кенеди, дарява един плешив орел на Берлинската зоологическа градина и го кръщава Вили Бранд (кмета на Западен Берлин). 

Орелът обаче страда от множество заболявания и умира само две години, след като каца в Берлин. Преждевременната му смърт остава скрита от обществеността, а директорът на зоопарка Клос представя по-млад орел за прочутия американски гостенин. 

А когато пандата Тйен Тйен от Западен Берлин, подарък от Китай, умира през 1983 г., се разпространяват слухове, че убийството ѝ е "поръчано", защото е отишла в Западен Берлин вместо в братския социалистически лагер. Всъщност, пандата умира от вирусна инфекция. 

До началото на 80-те години зоологическите градини се превръщат в едни от най-популярните дестинации за отдих и от двете страни на Берлинската страна. Те посрещат 16 милиона посетители годишно - колкото цялото население на ГДР. 

 Защо в Берлин и днес има два зоопарка? 

Когато Берлинската стена пада през 1989 г., се водят много дебати за това коя зоологическа градина трябва да бъде затворена и коя - да остане. В крайна сметка, и двете са запазени. 

Те са част от многото "дублиращи се" институции в Берлин, заедно с оперите, университетите, галериите и всички останали елементи от наследството на Студената война.

Двете зоологически градини сега споделят общо ръководство, но посетителите им все още отразяват моделите, съществували преди обединението. 

През 2014 г. западноберлинската зоологическата градина и Tierpark провеждат проучване, в което молят посетителите да споделят от кой квартал идват. След това картографират отговорите и се оказва, че разделителните линии на стария град остават валидни. 

Много берлинчани смятат, че стената продължава да живее в умовете на хората. За щастие, това едва ли важи и за животните. 

Прочети още

Виж всички