В края на 1943 г., докато проект „Манхатън“ (за създаване на първите в света ядрени оръжия, осъществяван в САЩ между 1942 и 1946 г. съвместно с  Великобритания и Канада) е в ход, екип от шпиони е изпратен в Европа, за да събере информация за това как нацистите се справят в развитието на ядрената технология.

Членовете на мисия „Алсос“ скоро научават, че германска химическа компания на име Auergesellschaft прави огромни доставки на торий за Германия.

Новината плаши съюзниците, защото показва, че германските атомни изследвания са напреднали повече, отколкото се смята, тъй като торият може да се използва в проект за атомна бомба, само когато той е в напреднала фаза.

В крайна сметка, те залавят представител на германската химическа компания на име Хер Доктор Петерсен. В него има куфарче, пълно с документи.

Екипът на мисия „Алсос“ е въодушевен, разказва Amusing Planet. „Имахме големи надежди, че най-накрая сме намерили някой, който има вътрешна информация за германския проект за уран“, пише Самуел Гоудсмит, нидерландски физик и член на „Алсос“.

Шпионите измъчват пленника си с часове в хотелска стая в Париж, но с малък успех. „Или криеше нещо, или наистина не знаеше за какво става въпрос“, пише Гоудсмит.

Разочарован от начина, по който протича разпитът, той започва да изучава многобройните документи, съдържащи се в куфарчето. Петерсен, както повечето германци, се оказва много систематичен човек, който документира всичко, което прави по време на пътуванията си из Европа.

Билет за трамвай показва, че е бил в Берлин само преди две седмици, а сметката за хотел - че е посетил малкото селце Хехинген в Южна Германия, където институтът по физика „Кайзер Вилхелм“ е преместен през 1943 г., за да избегне бомбардировките.

Членовете на „Алсос „са убедени, че Петерсен е отишъл в Хехинген, за да посети германския ядрен изследователски проект, но той се кълне, че е посещавал майка си. Разследване показва, че тя наистина живее в Хехинген.

Екипът обаче продължава разпитите и проучва документите по-внимателно. В крайна сметка, упоритата им работа се отплаща и те откриват истинската причина, поради която Auergesellschaft доставя торий в Германия - за производството на паста за зъби.

Очевидно служителите на компанията осъзнават, че войната приключва и са загрижени, че вече няма да могат да правят пари от производството на военно оборудване. Те стигат до извода, че след края на войната ще се правят големи пари от козметика и свързани с нея потребителски продукти.

Служители на Auergesellschaft решават да произвеждат паста за зъби с торий. Според Гоудсмит, компанията е „впечатлена от американските методи на реклама“, особено от рекламата им на пастата за зъби Pepsodent, за която се твърди, че съдържа ирий.

По-късно става ясно, че подобно вещество не съществува. За да гарантира успеха на начинанието, компанията се стреми да получи монопол върху целия торий, който може да открие, за да произведе възможно най-много паста за зъби с веществото.

А това обяснява къде отива целият френски торий.

Ториевата паста за зъби, която компанията произвежда, е рекламирана като Doramad. Радиоактивното й съдържание е популяризирано като носещо ползи за здравето, включително антибактериално действие и укрепване на „защитата на зъбите и венците“.

По това време вредното въздействие на радиацията не е напълно ясно. Радиоактивността често се популяризира като лек за всякакви заболявания, което води до създаването на много лекарства и терапии, базирани на нея.

В наши дни радиацията се счита за опасна и много от тези продукти са изчезнали, но не напълно. Според доклад на BBC, публикуван през 2021 г., нидерландските власти са открили огърлици за „защита от 5G“, които излъчват вредно йонизиращо лъчение.

Те са популярни сред анти-5G активисти, които ги носят, за да се борят с вредното излъчване на технологията.

Прочети още

Виж всички