На 30 май 1846 година в Санкт Петербург е роден Петер Карл Фаберже. Той е по-големият от двамата синове на Густав и Шарлот Фаберже. Майка му е дъщеря на датски художник, а баща му е бижутер и златар.

По това време традицията диктува младият Петер Карл, като по-голям син, да последва стъпките на баща си и също да стане бижутер и златар. 

Младият Фаберже започва образованието си в немската гимназия "Св. Анна" в Санкт Петербург. Когато е на 18 години, баща му, искайки той да има отлична подготовка за кариерата си, го изпраща да изследва света. 

През 1870 г. Фаберже се завръща в Санкт Петербург и поема бизнеса на баща си. Две години по-късно се жени за Аугуста Юлия Якобс, дъщеря на управителя на имперската мебелна работилница. 

През 1872 г. Петер Карл Фаберже се включва в императорския кабинет, известен още като Ермитажа. Там се помещава Зимният дворец на руските царе, където се съхраняват всички техни съкровища и скъпоценности. Фаберже доброволно се включва във възстановяването и оценката на тези антики.  

Успоредно с това, тъй ръководи и семейния бизнес, в който се включва неговия брат Агатон. Фирмата изработва уникални бижута, но двамата братя искат да създадат нещо уникално, което да остане в историята. 

Как се появява първото яйце на Фаберже? 

Производството на първото инкрустирано със скъпоценни камъни яйце на Фаберже се появява през 1885 година. Тое поръчано на бижутера лично от руския цар Александър III, който искал да направи великденски подарък на своята съпруга Мария Фьодоровна.

Тя толкова харесва яцето, че Александър III присъжда на Фаберже титлата Златар със специално назначение в императорския двор. Това означава, че Фаберже вече има пълен достъп до колекцията на Ермитажа, където той може да учи и да намира вдъхновение за развитието на своя уникален личен стил. 

Повлиян от украсените със скъпоценни камъни букети, създадени от златарите от 18-и век Жан-Жак Дювал и Жереми Позие, Фаберже преработва техните идеи, комбинирайки ги с точните си наблюдения и очарованието си от японското изкуство.

Традицията за производството на яйцата на Фаберже продължава и при наследника на Александър III - Николай II, който се оказва и последният цар на Руската империя и на династията Романови. 

В периода между 1885 и 1916 г. около 54 от тези невероятни предмети са поръчани от царете Александър III и Николай II като великденски подаръци съответно за цариците Мария и Александра. Всяко от яцата, заедно с изкусно опакованата „изненада“, която е скрита вътре, е истински шедьовър.

Фаберже лично ръководи производството, но яйцата се изработват от екипи от ковачи, бижутери, дизайнери и други специалисти, които, от своя страна, получават широка художествена свобода. 

Въпреки че яйцата са направени от скъпоценни материали, тяхната стойност не се крие в цената на конкретните използвани камъни или ценни метали, а в изобретателността и уменията, които бижутерите влагат във всяко едно от тях. 

Наследството на Фаберже 

Когато болшевиките превземат Санкт Петербург през 1917 година, те конфискуват яйцата, като продават някои от тях и задържат други. От този момент всяко от произведенията на Карл Петер Фаберже тръгва по свой собствен път.

В първите години след Октомврийската революция яйцата не са особено търсени, тъй като пазарът е наводнен с произведения на изкуството и предмети от колекцията на Романови. Но постепенно интересът на колекционерите към тях се повишава. 

Един от най-известните почитатели на яйцата на Фаберже е медийният магнат Малкълм Форбс , чиято арт колекция включва девет от тях. Днес шедьоврите се продават за десетки милиони долари.

И въпреки че самият Петер Карл Фаберже остава в историята именно с тези предмети на изкуството, той развива дейността на компанията в много други посоки. 

През 1897 година той е избран за Златар на кралските дворове на Швеция и Норвегия. 

Няколко години по-късно, през 1900 г., три от императорските великденски яйца са изложени за първи път в чужбина, на Световното изложение в Париж.

Освен изкусен бижутер, Петер Карл Фаберже се оказва и много добър бизнесмен. В началото на 20-и век неговата работилница става известна като Къщата на Фаберже. Тя представлява внушителна пететажна сграда от гранит, в която работят над 500 занаятчии и дизайнери.

Луксозният апартамент на семейство Фаберже се намирал на последния етаж на сградата. По-късно компанията открива свои клонове в Москва, Одеса и Киев.

След Октомврийската революция и убийството на императорското семейство Фаберже затваря бизнеса си в Русия и напуска страната заедно с повечето от неговите художници и майстори.  

Фаберже заминава първо за Германия, а след това за Швейцария през юни 1920 г. На 24 септември 1920 г., на 74-годишна възраст, Фаберже умира в Лозана, Швейцария. Това е и краят на златната ера на семейната компания. 

След смъртта на Фаберже, двама от неговите синове, Александър и Йожен, се опитват да съживят семейния бизнес в Париж през 1924 г., но изделията, които произвеждат, са много далеч от тези на баща им и начинанието им приключва с провал. 

Прочети още

Виж всички