Космосът може да бъде враждебно място за човешкото тяло, тъй като условията на микрогравитация и други фактори влияят на нашата физиология от глава до пети.

Най-притеснителни, разбира се, са последствията за главата. Финансирано от НАСА ново изследване предоставя по-задълбочен поглед по въпроса.

Авторите му обявиха, че астронавти, пътували до Международната космическа станция (МКС) или с космически совалки на НАСА на мисии с продължителност най-малко 6 месеца, са претърпели значително уголемяване на мозъчните вентрикули - пространствата в мозъка, които съдържат гръбначно-мозъчна течност.

Тази безцветна водниста течност в и около мозъка и гръбначния мозък омекотява мозъка, защитавайки го срещу внезапен удар и премахва отпадъчните продукти.

Въз основа на резултатите от направените със скенер изследвания на 30 австронавти, учените са установили, че за пълното възстановяване на вентрикулите са необходими три години след подобни мисии, което предполага, че е препоръчително да се прави най-малко сходна пауза между по-дългите космически пътувания.

"Ако вентрикулите не разполагат с достатъчно време за възстановяване между мисиите, това може да навреди на способността на мозъка да се справя с промените на течностите в условията на микрогравитация.

Например, ако вентрикулите вече са уголемени от предишна мисия, те може да разполагат с по-малко пространство за разширяване и приспособяване към смяна на течностите по време на следваща мисия," казва неврологът от Университета на Флорида Хедър Макгрегър, основен автор на изследването, публикувано в изданието Scientific Reports.

Уголемяването на вентрикулите с напредването на възрастта, което е причинено не от микрогравитация, а от атрофия на мозъка, може да бъде свързано с когнитивния спад.

"Ефектът от разширяването на вентрикулите при пътуващите в Космоса засега не е известен. Необходими са още по-дългосрочни последващия изследвания.

Това разширение на вентрикулите вероятно притиска околната мозъчна тъкан," казва преподавателят по приложна физиология от Университета на Флорида Рейчъл Сайдлър.

Липсата на земната гравитация променя мозъка.

"Това изглежда е механичен ефект," казва Сайдлър. "На земята нашите съдови системи разполагат с клапи, които не позволява на всички течности в тялото ни да се събират в краката вследствие на гравитацията.

В условията на микрогравитация се случва обратното – течностите се насочват към главата. Това изместване вероятно води до разширяването на вентрикулите, а мозъкът се намира по-високо в черепа."

В изследването са участвали 23 мъже и 7 жени астронавти на средна възраст около 47 години от космическите агенции на САЩ, Канада и Европа.

Осем от тях са пътували с космически совалки на мисии с продължителност около две седмици. Осемнадесет са били на мисии на МКС с продължителност около шест месеца, а четирима са били на МКС за около година.

При астронавтите, били на кратки мисии, почти няма или няма изменения в мозъчните вентрикули. Уголемяване се наблюдава при тези, които са били на мисии с продължителност над 6 месеца, без обаче да има разлика с тези, участвали в по-дълги мисии от една година.

"Това предполага, че по-голяма част от уголемяването на вентрикулите се случва в първите шест месеца в космоса, след това започва да отслабва около границата от 1 година," казва Макгрегър.

Фактът, че уголемяването не се влошава след шест месеца, може би е добра новина за бъдещите мисии на Марс, при които астронавтите може да прекарват по две години в микрогравитация.

"Тези предварителни данни са обещаващи за мозъчното здраве на астронавтите по време на по-дълги мисии, но въпреки това е важно да проучим MRI данните от по-голяма група астронавти и да следим дори още по-дълги мисии," посочва Макгрегър.

Липсата на уголемяване след кратките полети е добра новина за хората, които обмислят посещение на космоса с цел туризъм, на фона на тази развиваща се индустрия, казва Сайдлър.

Условията на микрогравитация водят и до други физиологични ефекти поради намаленото физическо натоварване върху човешкото тяло. Сред тях са атрофия на костите и мускулите, сърдечносъдови промени, проблеми с вестибуларния апарат и синдром, който засяга очите.

Повишената опасност от ракови заболявания заради по-голямото излагане на слънчевата радиация, с което астронавтите могат да се сблъскат при по-далечните пътувания от Земята, също е притеснителна.

Прочети още

Виж всички