Ръстът на бизнеса в еврозоната този месец буксува на фона на задълбочаващата се рецесия в производството и незначителния ръст на сектора на услугите, което изправя Европейската централна банка (ЕЦБ) пред дилема относно паричната ѝ политика.

PMI индексът на S&P Global за 20-те страни от еврозоната, считан за добър индикатор за цялостното икономическо състояние, падна до петмесечно дъно от 50.3 пункта през юни, след като през май бе на ниво от 52.8.

Това е малко над границата от 50 пункта, която разделя ръста от свиването и под всички прогнози на анализатори, събрани от Reuters, според които се очакваше лек спад до 52.5 пункта.

Данните предполагат, че икономиката на еврозоната в най-добрия случай стагнира след рецесия в предходните две тримесечия, а възстановяването не се вижда на хоризонта, дори и стабилните ваканционни резервации да предполагат, че туристическият сектор би могъл да задържи блока на повърхността в краткосрочен план.

"Това не вещае възстановяване на икономиката в идните месеци, което бе очаквано от мнозина", казва икономистът от Commerzbank Кристоф Вейл. "Потвърждава се нашата оценка, че икономиката на еврозоната ще се свие отново през второто полугодие".

"400-те базисни пункта, с които ЕЦБ досега вдигна лихвите, забавят все повече икономиката", допълва той.

Данните задълбочават една дилема за ЕЦБ.

На ниво от малко над 6% инфлацията е прекалено висока, а пазарът на труда е „под пара“, което предполага още по-голяма ценови натиск, тъй като служителите се радват на по-силните си позиции да преговарят.

Икономическата активност обаче е слаба и ЕЦБ съвсем ясно се проваля по отношение на целта си да затегне паричната политика точно колкото да ограничи ценовия натиск без да тласка еврозоната към рецесия.

Друг проблем е, че рецесията обикновено повишава безработицата, което улеснява работата на централната банка.

Фирмите обаче изглежда трупат работна ръка, спомняйки си колко трудно е било да наемат обратно служители след пандемията, което не предлага особено облекчение на ЕЦБ.

Нивото на безработицата е рекордно ниско, а номиналният ръст на заплащането е най-високият от десетилетия, въпреки че заплатите просто наваксват, след като инфлацията подкопа тяхната стойност.

Изнесените PMI данни единствено потвърждават тази тенденция. Компаниите са увеличили служителите си този месец, а индексът на заетостта е на ниво от 54.1 пункта, малко под отчетените 54.6 през май.

Засега отговарящите за паричната политика, които се страхуват повече от инфлацията, отколкото от рецесия, изглежда са мнозинство.

"Не е немислимо да бъде отчетено още едно тримесечие на негативен ръст на БВП, въпреки че настоящият спад е достатъчно малък, че ЕЦБ да не променя своя курс по отношение на повишението на лихвите," казва икономистът в ING Берт Колийн.

ЕЦБ на практика обеща вдигане на лихвите и през юли, а редица представители на банката предвиждат дори още едно повишение до 4%, през септември или октомври.

Истинската изненада вчера бе PMI за сектора на услугите, който отчита спад до 52.4 пункта от 55.1 в предходния месец, което бе доста под осреднената прогноза от 54.5.

И докато Германия, която е най-голямата икономика в еврозоната, се представя по-добре в сектора на услугите, PMI на Франция е 48 пункта.

Производствената дейност бележи спад от юли, а понижението се задълбочава този месец като фабричния PMI на еврозоната пада от 44.8 на 43.6 пункта, което е най-ниското ниво от май 2020 г.

Със своя огромен производствен сектор Германия дърпа блока назад, тъй като собственият ѝ производствен PMI се понижи от 43.2 пункта до 41, достигайки 37-месечно дъно.

Прочети още

Виж всички