„Този огън гори 4000 години и никога не е угасвал“, казва Алиева Рахила. „Въпреки дъжд, сняг и вятър – той никога не спира да гори.“

Високи пламъци танцуват неспокойно по 10-метров участък от хълма, правейки горещия ден още по-горещ. Това е Янар Даг (или „горящ планински склон“), разположен на полуостров Абшерон в Азербайджан, където Рахила работи като екскурзовод.

Страничен ефект от изобилните запаси от природен газ в страната, които понякога изтичат на повърхността, Янар Даг е един от няколкото спонтанно възникнали пожара, които очароват и плашат пътуващите в района през хилядолетията, разказва CNN Travel.

Венецианският изследовател Марко Поло описва мистериозните явления, когато минава през страната през 13 век. Други търговци, пътуващи по Пътя на коприната, разказват за пламъците, което печели на Азербайджан прозвището „огнена земя“.

Древна религия

Такива пожари някога са били многобройни в района, но тъй като водят до намаляване на налягането на газа под земята и пречат на търговския добив на суровината, повечето са потушени.

Янар Даг е един от малкото останали примери и може би най-впечатляващият.

В миналото тези пожари играят ключова роля в древната зороастрийска религия, основана в Иран и процъфтяваща в Азербайджан през първото хилядолетие пр.н.е.

За зороастрийците огънят е връзката между хората и свръхестествения свят. Той е средство, чрез което могат да придобият духовно прозрение и мъдрост. Освен това е пречистващ, животоподдържащ и жизненоважна част от богослужението.

Днес повечето посетители в безупречния посетителски център Yanar Dag идват за спектакъла, а не за религиозно удовлетворение. Изживяването е най-впечатляващо през нощта или през зимата. Когато вали сняг, снежинките се разтварят във въздуха, без изобщо да докосват земята, казва Рахила.

Янар Даг, за който някои твърдят, че може да е запален едва през 50-те години на миналия век, се намира на 30 минути път с кола на север от центъра на Баку. В района има само малко кафене.

Храмът на огъня Атешгах

За по-задълбочено вникване в историята на поклонничеството към огъня в Азербайджан, посетителите трябва да се насочат на изток от Баку - към храма на огъня Атешгах.

„От древни времена местните смятат, че техният бог е тук“, казва водачът, докато туристите навлизат в петоъгълния комплекс, построен през 17-и и 18-и век от индийски заселници в Баку.

Огнените ритуали на това място датират от 10 век или по-рано. Името Атешгах идва от персийски - „дом на огъня“, а централната част на комплекса е олтар с купол, изграден върху отвор в земята, през който минава природен газ.

Естествен вечен пламък гори на централния олтар до 1969 г., но в наши дни той се захранва от газовата система на Баку и се пали само за посетители. Храмът се свързва със зороастризма, но като индуистко място за поклонение историята му е по-добре документирана.

Търговци и аскети

Построен като странноприемница в стил кервансарай, комплексът има ограден двор, заобиколен от 24 килии и стаи.

Те са използвани от поклонници, преминаващи търговци (чиито дарения са жизненоважен източник на доходи) и местни аскети, някои от които са се подлагали на тежки физически изпитания.

Храмът не е място за поклонение от края на 19-и век, когато започва развитието на околните нефтени полета.

Комплексът става музей през 1975 г., номиниран е за обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1998 г., а днес посреща около 15 000 посетители годишно.

Прочети още

Виж всички