Съвкупните резерви от злато на централните банки по света намалят с 27 тона през май, става ясно от данни на Световния съвет по златото.

Спадът е доста по-малък от отчетния през април, когато банките продадоха нетните 69 тона от благородния метал.

Централната банка на Турция отново е най-големият продавач на злато. Само за месец тя се е разделила с 63 тона, след като през април продаде 81 тона.

Узбекистан и Казахстан също намалиха резервите си със съответно 10.9 и 2.4 тона, а Германия продаде 1.8 тона от златото си.

Справка на Darik Business Review показва, че Казахстан успява да увеличи резервите си от злато в десетте години до 2021 г. с над 320 тона. По-високите цени на метала през 2022 г. бяха използвани за продажбата на над 50 тона от него.

От своя страна, Германия е единствената държава в света, която неизменно е продавала част от златото си в последните 22 г. През 2002 – първата година, за която има данни в Световния съвет по златото, е продадено най-голямо количество - 10.8 тона.

Общото реализирано количество към днешна дата възлиза на 103.9 тона.

Осем централни банки са увеличили резервите си през май, водени от Полша (19 тона), Китай (16 тона), Сингапур (4 тона), Русия (3 тона), Ирак, Индия, Чехия и Киргизстан (по 2 тона).

Какво се случва от началото на 2023 г.?

Китай оглавява класацията със закупени 81.9 тона за периода януари – май, докато Сингапур увеличава резервите си от злато със 72.6 т.

Две европейски държави са сред най-големите купувачи от началото на годината – Полша и Чехия, придобили 34.7 и 5.1 тона от метала. Между тях се нарежда Индия, чиято централна банка е увеличила резервите си с 9.1 тона.

Турция увеличи резервите си от злато през 2022 г. със 147.6 тона, но само за първите пет месеца на 2023 г. продаде 113.4 тона от тях. Казахстан и Узбекистан са се разделили с 35 и 27.1 тона злато до 31 май, а Камбоджа продаде 10 тона от метала.

Топ 5 се допълва от Русия, намалила резервите си с 3.1 тона.

Прочети още

Виж всички