Колоездачната обиколка на Франция, или Тур дьо Франс, е едно от най-предизвикателните спортни събития в света.

176 колоездачи от 22 отбора се състезават по маршрут с дължина от 3500 км. Етапите от състезанието се организират почти всеки ден в продължение на три последователни седмици, преминавайки през планини, хълмове, междуселски пътища и калдъръмени градски улици.  

На спусканията пък се развиват скорости от над 60 километра в час.

Велосипедистите, които успеят да завършат всички 21 етапа от състезанието, изгарят по 120 000 килокалории по време на състезанието - еквивалент на изяждането на 1625 ябълки, 872 парчета пица или 252 хамбургера.

Но в същото време, Тур дьо Франс се превръща и в огромен бизнес. Милиони хора се струпват по улиците на градовете, през които минава турът, за да наблюдават любимите си атлети. 

Отборите, които участват в Обиколката на Франция, получават приблизително 70% от бюджета си от спонсори, а доброто представяне им гарантира рекламни договори за милиони долари. 

Как започва всичко? 

Тази година се провежда 110-ото издание на Тур дьо Франс. То стартира на 1 юли в Билбао, Испания, и ще завърши на 23 юли в Париж, Франция. 

Историята на култовото велосипедно състезание обаче започва като рекламен трик. Френският вестник L'Auto е на ръба на фалита в началото на 20-ти век, а ръководството отправя молба към авторите да измислят идеи за увеличаване на тиража.

26-годишният писател Гео Льофевр предлага организация на най-голямото колоездачно състезание в историята на Франция. Първото издание на Тур дьо Франс се провежда през 1903 г. и още в началото става истински хит.

Тиражът на L’Auto се увеличава със 160% - от 25 000 на 65 000 вестника, доставяни дневно през първата година на събитието. През следващите 30 години тиражът нараства с 340%.

След това състезанието е закрито от 1940 до 1946 г. поради Втората световна война. И тъй като L’Auto е "превзет" от пронацистка германска група по време на войната, правата върху организацията на Тур дьо Франс са прехвърлени на друг френски вестник - L’Equipe.

Той обаче не успява да спечели достатъчно пари от събитието, затова през 1965 г. решава да го продаде на частната спортна организация Amaury Sport Organisation (ASO), която се занимава с организацията на тура до наши дни. 

Какъв е наградният фонд в Обиколката на Франция? 

Тур дьо Франс е едно от най-доходоносните колоездачни събития в света. Тази година 176-те участника ще си поделят награден фонд от 2.8 милиона долара, от които 545 000 долара се падат на победителя в генералното класиране, 220 000 - на втория и 110 000 - на третия.

Освен наградите за медалистите обаче, има много други начини за печелене на пари по време на триседмичното състезание.

Т. нар ."крал на планините" (колоездачът, който успее да победи останалите в най-голям брой изкачвания) ще прибере 28 000 долара. Най-добрият млад участник и най-агресивният състезател ще получат по 22 000 долара. 

А отборите могат да спечелят между 55 000 и 22 000 долара за класиране на подиума в Париж.

По традиция, победителят в генералното класиране споделя голямата награда със своя екип и с персонала на отбора, тъй като те играят важна роля в постигането на успеха. 

Бизнесът на Тур дьо Франс 

Организаторите на Обиколката на Франция печелят пари по три основни начина - телевизионни права за излъчване, реклама и спонсорство и такси от градовете домакини. 

ASO не публикува детайлна статистика за финансовите си резултати, но, според медийните експерти и спортните анализатори, Тур дьо Франс ѝ носи годишни приходи между 75 и 180 милиона долара, а нормата на печалба е около 20%.

Тур дьо Франс се предава по телевизията в почти всички страни по света. От това перо идват повече от половината приходи на организаторите. 

Те обаче имат и стабилен рекламен и партньорски бизнес, като спонсорите са разделени на различни категории. Присъствието на логото им върху "жълтата фланелка" (тази на лидера в генералното класиране) струва 12 млн. долара, а върху "зелената фланелка" (която се носи от лидера по точки в състезанието) - 4 млн. долара.

Рекламният керван е друг основен компонент от спонсорския бизнес на Тур дьо Франс. Това е нещо като изложение на партньорите на състезанието, които организират интересни презентации и мероприятия, раздават промоционални подаръци на феновете и представят актуалните си продукти. 

Рекламният керван се провежда преди всеки етап от Тур дьо Франс и 47% от посетителите отиват на състезанието именно с цел да видят какво се предлага на него. Той генерира около 40% от приходите на Обиколката.

Таксите, които градовете плащат за честа на бъдат домакини на Тур дьо Франс, са най-малкият генератор на приходи на събитието, но въпреки това са сериозни. 

Те варират от 6 милиона долара за града, в който се дава стартът на състезанието (в последните няколко години той обикновено е извън Франция), до 65 000 долара за градовете, от които стартират и 120 000 долара за градовете, в които приключват отделните етапи. 

Градовете са готови да плащат подобни суми, защото феновете могат да присъстват на събитието безплатно, което води милиони туристи.

Миналогодишният старт в Дания, например, е генерирал икономическо въздействие от 108 милиона долара със 722 000 международни и местни туристи и 1.6 милиона присъстващи фенове.

Градовете домакини очакват да си върнат между три и шест пъти вложената инвестиция в домакинството на етап от Обиколката на Франция. 

Бюджетите на отборите 

Икономиката на професионалните колоездачни отбори е изключително интересна. Средностатистическият отбор, който участва в тура, получава по-голямата част от годишния си бюджет (70%) от основния си спонсор.

Той плаща на своите състезатели различни заплати, които варират от 45 000 долара до 6 милиона долара годишно (толкова взима двукратният победител в Тур дьо Франс Тадей Погачар). 

Бюджетите на по-малките отбори достигат до 10 милиона долара годишно, докато елитните екипи харчат по над 50 милиона долара на година.

Парите не са без значение за успехите в колоезденето - правило, което важи за почти всеки професионален спорт. 9 от последните 10 шампиона на Тур дьо Франс идват от отборите с най-високи бюджети.  

Затова някои от по-малките отбори смятат, че трябва да се въведе таван на разходите и заплатите, подобно на регулациите, които съществуват във Формула 1, както и в американските спортни шампионати, като НБА, НХЛ, НФЛ и др. 

Прочети още

Виж всички