На фона на високата инфлация през последната година, сред икономистите и политиците се водеха ожесточени дебати за това откъде идва и какво трябва да се направи, за да бъде овладяна.

След като централните банкери започнаха да повишават лихвените проценти и индексите на потребителските цени започнаха да спадат, дискусията за инфлацията може би вече изглежда все по-академична, но всъщност, тя е все по-важна, пише The Economist. 

Инфлацията намалява, най-вече защото цените на енергията падат, а това е тенденция, която няма да продължи вечно. Базовата, или т. нар. „основна“ инфлация, е по-упорита.

А историята показва, че дори и да надвишава с малко средните си стойности, може да бъде изключително трудно да бъде намалена.   

Затова управителите на водещите централни банки сега предупреждават, че работата им далеч не е свършена, което означава и че икономическият дебат за инфлацията съвсем не е приключил.

Чия е вината за инфлацията - на потребителите или на бизнеса?

Първият фронт в тази битка отчасти е идеологически и е свързан с това кой трябва да поеме вината за нарастващите цени. Една нетрадиционна, но популярна теория предполага, че "алчният бизнес" е основният виновник.

Тази идея се появява за първи път в САЩ в средата на 2021 г., когато маржовете на печалбите в корпоративния свят бяха необичайно високи и инфлацията започна да нараства. 

Наскоро Международният валутен фонд отново повдигна тази тема, като установи, че нарастващите печалби генерират почти половината от увеличението на инфлацията в еврозоната през последните две години.

Управителят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви пред Европейския парламент, че някои сектори са се „възползвали“ от икономическите сътресения и че е важно органите за защита на конкуренцията да "разгледат това поведение“.

Алчността е утешителна идея за хората с леви политически убеждения, които смятат, че вината за инфлацията твърде често се приписва на работниците и тяхното потребление.

И все пак би било странно да се мисли, че фирмите изведнъж са станали по-алчни, карайки цените да се ускорят нагоре, пише изданието. Обикновено инфлацията е резултат от превишаване на търсенето над предлагането - ситуация, която предлага изобилие от възможности за печалба. 

"Тезата за алчността като генезис смесва симптомите на инфлацията с нейната причина“, според Нийл Ширинг от консултантската компания Capital Economics.

Заплатите имат тенденция да догонват цените, а не обратното, защото, както отбелязват икономистите на МВФ,  реагират по-бавно на шоковете, в сравнение с ценовите равнища.   

Различни държави, различна инфлация

Вторият фронт в инфлационните войни засяга географията. Инфлацията в САЩ първоначално беше предизвикана в по-голяма степен от вътрешни фактори, в сравнение с тази в еврозоната.

Американското правителство похарчи 26% от брутния вътрешен продукт за фискални стимули по време на пандемията от COVID-19, в сравнение с между 8% и 15% в големите европейски икономики. 

Освен това Европа беше изправена пред по-лош енергиен шок от Америка, след като Русия нахлу в Украйна, както поради зависимостта си от руския природен газ, така и поради по-големия дял от приходите ѝ, които отиват за енергия.

В анализ на главния икономист на МВФ Пиер-Оливие Гуринша се посочва, че само 6% от инфлацията в еврозоната се дължи на икономическо "прегряване", в сравнение с 80% от тази в САЩ. 

Това означава, че Европа може да се "отърве" с по-свободна парична политика. Трите процента от БВП, които еврозоната наскоро одобри като допълнителни фискални стимули чрез субсидиране на сметките за енергия, не са допринесли за "прегряване" и чрез намаляване на измерените цени на енергията може дори да са спрели част от инфлационния натиск, смятат от МВФ.  

Лихвените проценти са по-ниски в Европа, а финансовите пазари очакват те да достигнат връх от около 4% в еврозоната, в сравнение с 5.5% в Америка.

Въпреки всичко, проблемите с инфлацията и от двете страни на Атлантическия океан, всъщност, изглежда стават все по-сходни с течение на времето, пише The Economist. И на двете места инфлацията все повече се движи от цените на местните услуги, а не от храните и енергията.

Покачването на цените и на двете места вероятно се движи от силните вътрешни разходи. Изчислена на сравнима база, базисната инфлация е по-висока в еврозоната, като същото важи и за ръста на заплатите.

Според Goldman Sachs, средните възнаграждения растат с годишен темп от средно 4-4.5% в Америка и близо 5.5% в Европа. 

Как пазарът на труда влияе върху цените?

Оттук идва и важността на последния "фронт" в дебатите за инфлацията - пазара на труда. Дори ако маржовете на печалба спаднат, централните банки не биха могли да постигнат своите цели за инфлация от 2% на устойчива основа, без търсенето и предлагането на работници да достигне по-добър баланс.

Миналата година икономистите обсъждаха дали в САЩ това изисква по-висок процент на безработица. В минали икономически цикли броят на отворените работни позиции е намалявал само при нарастване на безработицата.  

В момента обаче свободните работни места са намалели достатъчно, така че, според Goldman Sachs, ребалансирането на пазара на труда е завършено на около три четвърти. Безработицата обаче остава забележително ниска - 3.7%.

Някои икономисти, сред които е и бившият управител на Фед Бен Бернанке, изчисляват, че достигането на целевото ниво на инфлацията от 2% ще изисква нивото на безработица в САЩ да надхвърли 4.3% за определен период от време.

Други пък очакват, че тя може да нарасне до 5.5% през 2024 г., което ще доведе до спад на инфлацията до 3% за една година и след това до 2%, но с много бавни темпове.

Евентуалното увеличение на безработицата с подобни темпове не е огромно, но в миналото обикновено е свързвано с рецесии.

Междувременно, в еврозоната свободните работни места не са се повишили особено, в сравнение с безработицата, което прави пътя към безболезнената "дезинфлация" още по-труден. 

Прочети още

Виж всички