В разгара на Втората световна война нацистите създават прототипи за серия от необикновени оръжия - от колосални самолети през модерни кораби, ракети и особено танкове.

Адолф Хитлер подкрепя множество от тези инициативи, които водят до създаването на забележително въоръжение, но фюрерът е неудовлетворен и иска още по-големи иновации.

През 1942 г. инженерът Едуард Гроте, работещ за Министерството на въоръженията и боеприпасите в Третия райх, се заема със задачата и предлага на Хитлер 1000-тонен танк, който нарича Landkreuzer.

Превозното средство трябва да бъде дълго 35 метра и високо 11 метра, както и да се движи по не по-малко от 6 комплекта вериги, всяка широка повече от един метър.

Самото оръдие би тежало 100 тона, а куполът - допълнителни 200 тона. Инженерът определя, че танкът ще се нуждае от 16 000 к.с., за да се движи, осигурени от осем 20-цилиндрови дизелови двигателя Daimler-Benz или два 24-цилиндрови дизелови двигателя MAN, използвани в подводници.

За да защити тази огромна икономическа инвестиция, корпусът на превозното средство трябва да носи броня с дебелина до 30 сантиметра, а няколко противовъздушни оръдия, монтирани на превозното средство, трябва да отблъскват съюзническите щурмови самолети.

Гроте работи за Съветския съюз през 30-те години на миналия век, където предлага различни дизайни на танкове за използване от Червената армия.

Дизайнът на неговия TG-1 (първия от неговата серия Tank Grote) е иновативен, но неговото тегло, сложност и разходи водят до прекратяването на проекта. Вместо това, по-бюджетният и прост T-35A е предпочитан.

Независимо от това, Гроте упорства в преследването на концепцията за прогресивно по-голям танк, като не обръща особено внимание на ограниченията, наложени от пътищата и железниците.

През 1933 г. той предлага първия си 1000-тонен танк на съветската армия. Обхващащ повече от 30 метра дължина, той изисква дванадесет 16-цилиндрови дизелови двигателя, всеки с 2000 конски сили, което води до кумулативна мощност от 24 000 к.с., заедно с уникална хидравлична трансмисионна система.

Съветските власти отхвърлят предложението, което кара Гроте да се върне в Германия, разказва Amusing Planet.

Там той си намира работа в компанията производител на оръжия Krupp. Но след като войната избухва, Гроте се мести в Министерството на въоръженията и боеприпасите в Третия райх като специален представител за строителството на подводници.

Именно в това си качество той получава шанса да представи идеята си за танка лично на Адолф Хитлер през юни 1942 г. Диктаторът, който обича големите проекти, се влюбва в концепцията на Гроте и нарежда на Krupp да започне да я разработва.

Според първоначалния дизайн на Landkreuzer, който дотогава е наричан Ratte, танкът трябва да тежи 800 тона, но тъй като Гроте започва да добавя въоръжение – оръдия и множество картечници - теглото скача значително от 800 тона до над 900 тона.

Освен очевидните производствени проблеми на такова огромно превозно средство, дизайнът има сериозни недостатъци. Огромният размер и тегло на танка го правят твърде тежък, за да преминава безопасно през мостове, а използването му по пътищата може сериозно да ги увреди.

Въпреки че трябва да се движи със скорост от 40 километра в час, големият му размер го прави лесна мишена за атаки от въздуха и от артилерия. Той е толкова голям, че може да се движи само с помощта на собствените си двигатели и няма друг начин да бъде преместен от едно място на друго.

Влаковете и железопътните линии не могат да издържат тежестта му, а за тунелите е твърде широк за тунели.

В крайна сметка, проектът е отменен, тъй като е твърде непрактичен, преди да може да бъде произведен прототип.

Гроте продължава да работи върху дизайна, въпреки че е наясно, че никога няма да се осъществи. Той го прави по-прост и практичен. Въпреки това, много от първоначалните проблеми все още съществуват.

Прочети още

Виж всички