Призрачните, подобни на перести облаци на Нептун, до голяма степен изчезват преди четири години. Днес само едно петно се носи над южния полюс на планетата.

Благодарение на анализ, базиран на почти три десетилетия наблюдения, направени с три космически телескопа, учените установяват, че изчезващите облаци на ледения гигант вероятно показват, че промените в тяхното количество са в синхрон със слънчевия цикъл.

Това гласи скорошно проучване, публикувано в списание Icarus и цитирано от CNN.

„Тези забележителни данни ни дават най-силното доказателство досега, че облачната покривка на Нептун корелира с цикъла на Слънцето“, казва старшият автор на изследването Имке де Патер, почетен професор по астрономия в Калифорнийския университет, Бъркли.

„Нашите открития подкрепят теорията, че слънчевите (ултравиолетови) лъчи - когато са достатъчно силни, може да задействат фотохимична реакция, която произвежда облаците на Нептун,“ допълва той.

По време на слънчевия цикъл нивото на активност в динамичните магнитни полета на Слънцето расте и намалява. Магнитното поле се обръща на всеки 11 години, според НАСА.

Когато има повишена активност на Слънцето, по-интензивна ултравиолетова радиация бомбардира Слънчевата система.

Учените регистрират 2.5 цикъла на облачна активност през 29-годишния период на наблюдения на Нептун. През това време отразяващата способност на планетата се увеличава през 2002 г. и намалява през 2007 г.

Нептун отново „изсветлява“ през 2015 г., преди да потъмнее отново през 2020 г. до най-ниското ниво, виждано някога. Тогава по-голямата част от облачната покривка избледнява.

„Дори сега, четири години по-късно, най-новите изображения, направени през миналия юни, все още показват, че облаците не са се върнали към предишните си нива“, казва водещият автор на изследването Еранди Чавес, докторант в Центъра по астрофизика Harvard & Smithsonian.

Констатациите са „изключително вълнуващи и неочаквани, особено след като предишният период на ниска облачна активност на Нептун не е толкова ясно изразен и продължителен“, добавя Чавес.

Изненадваща корелация

Авторите установяват още, че две години след пика на цикъла повече облаци се появяват на Нептун. Те забелязват, че колкото повече облаци има, толкова по-ярка е планетата заради слънчевата светлина, отразяваща се от нея.

Тази връзка е „изненадваща за планетарните учени, тъй като Нептун е най-отдалечената голяма планета в нашата слънчева система и получава слънчева светлина с около 0.1% от интензитета, на който се радва Земята“, според НАСА.

Констатациите противоречат и на идеята, че облаците са повлияни от четирите сезона на Нептун, всеки от които продължава около 40 години.

Но има двегодишно закъснение между пика на слънчевия цикъл и увеличеното количество облаци. Авторите смятат, че тази празнина може да се обясни с фотохимията, която се случва високо в горната атмосфера на планетата, отнемаща време за производството на облаци.

Връзката между повишената яркост на Слънцето и образуването на облаци може да се и дължи на генерирането на йонизирани молекули, които действат като ядра на облачна кондензация и помагат за започване на процеса.

Освен това, бурите на Нептун, издигащи се от дълбоките слоеве на атмосферата, влияят върху облачната покривка на планетата, но не са свързани с облаците, образувани в горната атмосфера.

Тази променлива може да попречи на проучванията, разглеждащи корелациите между фотохимично произведените облаци и слънчевия цикъл. Повече изследвания биха могли да отговорят на въпроса колко дълго може да продължи липсата на облаци на Нептун.

Те биха могли да разширят знанията на астрономите за ледения гигант и да им помогнат да разберат по-добре многото екзопланети извън Слънчевата система, за които се смята, че имат характеристики, подобни на Нептун, според НАСА.

Прочети още

Виж всички