“Те просто гонят печалби и не мислят за хората.”

Думите са на Марко Оливейра, 50-годишен графичен дизайнер от Португалия, като подчертават силното раздразнение в Европа, чието население се оплаква от липсата на доходност от спестяванията си, въпреки повишаващите се лихвени проценти.

“Не ни предлагат добри лихви,” казва пред CNBC 56-годишният испанец Карлос Стилиянопулос.

Европейски вложители се оплакват, че банките им са побързали да вдигнат вноските по ипотечните кредити, след като ЕЦБ повиши основната си лихва, но не бързат да увеличават тези по спестовните сметки.

За да свали инфлацията, ЕЦБ повиши лихвите на няколко пъти от юли 2022 г. Това, на практика, би трябвало да доведе до по-високи лихви както по ипотечните кредити, така и по депозитите. Данни обаче сочат, че не е точно така.

Делтата по депозитите е основният индикатор, който анализаторите използват. Той представлява увеличението на лихвените проценти, което банките прехвърлят към лихвите по депозитите. Колкото по-голяма е неговата стойност, толкова по-голяма част от лихвените проценти прехвърлят банките.

По данни на нидерландската банка ABN Amro, средната делта по депозитите в еврозоната през юни е 47%. Това означава, че средно едва половината от общото увеличение с 4.25 проценти пункта на лихвите на ЕЦБ е прехвърлено към вложителите.

От ЕЦБ вдигнаха основната си лихва през юли 2022 г., от -0.5% на 0%. Лихвата в момента е 3.75%, което означава, че от онова първо увеличение основният лихвен процент на ЕЦБ се е повишил 4.25 процентни пункта.

Въпреки това, средната делта по депозитите в 20-те държави от еврозоната варира значително. В Хърватия, например, тя е 12%, в Кипър 30% в  Португалия 32%. Във Франция делтата по депозитите е 73%, а в Италия - 62%.

Регионални разминавания

Въпреки че страните от еврозоната имат обща валута и са подчинени на едни и същи решения по отношение на паричната политика, вложителите в региона не получават една и съща доходност от своите депозити.

“Наистина има сериозни разминавания в отделните европейски държави,” казва пред CNBC Марта Феро Тейшейра, анализатор в ABN AMRO.

“Това е в резултат от различията в структурата на банковата индустрия, естеството на депозитите и възможностите за алтернативни инвестиции,” допълва Тейшейра.

От S&P Global са направили сравнение с 2005 г., когато ЕЦБ за последно е в цикъл на повишение на лихвите, за това доколко банките от еврозоната прехвърлят лихвените проценти към депозитите. Заключението е, че в момента те действат много по-бавно в това отношение.

Никола Шарне, кредитен анализатор в S&P Global, посочва няколко причини за това разминаване. Той казва, че различията в нивата на ликвидност на банките и различните степени на пазарна конкуренция влияят върху това какво се предлага на вложителите.

Заради ниските лихви по депозитите някои дребни инвеститори търсят по-привлекателни инвестиции на други места.

В Португалия, например, държавните дългови сертификати са предлагали 3.5% доходност по-рано през годината, а вложителите са се насочвали към този клас активи, докато правителството не решава през юни да ограничи доходността на 2.5%.

“Някои хора казват, че промяната е направена вследствие на натиск на банковия сектор върху правителството. Португалските банки имат петата най-ниска делта по депозитите в Европа,” казва Тейшейра.

Банките в Португалия смятат, че нямат необходимост да привличат повече депозити и на фона на липсата на конкуренция в сектора, лихвените проценти, които се предлагат на вложителите, не се покачват значително, казва португалският икономист Филипе Гарсия.

Недоволните служители биха могли да създадат проблеми на банковия сектор.

“Банките трябва да плащат по-високи лихви по депозитите с цел управление на доверието на клиентите,” казва Гарсия, допълвайки, че клиентите се чувстват измамени, тъй като плащат повече по своите ипотеки, но не усещат ползите при депозитите си.

“Обществото не е забравило държавната подкрепа за банките по време на дълговата криза,” казва Гарсия.

Португалия, подобно на редица други европейски държави, трябваше да премине през сериозни промени в банковата система след финансовата криза от 2008 г. и последвалата криза със държавния дълг в еврозоната.

Отрицателните нагласи към банковата система се засилиха, след като трезорите отчитаха големи печалби.

Данни на S&P Global показват, че през последния отчетен сезон 19 от 25 банки в Европа се обявили ръст в нетния лихвен доход, в сравнение с предходното тримесечие.

По-високият нетен лихвен доход означава, че банките получават повече средства от кредитиране, отколкото плащат по депозити.

По-високите печалби пораждат дебат и за облагането с допълнителни данъци.

Италия стана поредната държава, която обяви 40% данък върху печалбите на банките и въпреки че предложението все още търпи корекции, то показва, че някои законодатели искат да се възползват от положителните резултати на банките.

Испания одобри подобен данък през миналата година и може да набере 3 млрд. евро от него до 2024 г., според изчисления на Reuters.

“Всичко се свежда до печалбата и загубата,” казва испанецът Стилиянопулос, допълвайки, че банките се наслаждават на “безплатно пътуване”, като таксуват с повече притежателите на ипотеки и не прехвърлят по-високата доходност към вложителите.

Според него обаче, правителствата и регулаторните органи засега не се намесват, защото са загрижени повече за банките, отколкото за вложителите. “Когато банките печелят пари, не се налага те да ги спасяват,” казва той.

Има и въпроси за това защо регулаторните органи не предприемат повече действия.

В края на юли британският Орган за финансов надзор (FCA) обяви план за действие, с който цели да гарантира, че банките прехвърлят “уместно” повишенията на лихвените проценти към вложителите.

От ЕЦБ също така заявиха отново, че банките трябва да прехвърлят тези по-високи лихви към спестяванията, но засега няма пълно разследване или предприети действия от регулаторните органи.

“Лихвените проценти по депозитите трябва да се движат паралелно с повишенията на лихвите по активите на банките. Лихвите трябва да се покачват не само по кредитите, но и по депозитите. Това е нещо, на което гледаме много внимателно,” заяви през февруари заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос.

Прочети още

Виж всички