Краят на зимата в Южното полукълбо наближава, докато лятото приключва на другия полюс на планетата. По това време на годината морският лед в Антарктида обикновено достига най-високата си годишна площ, докато на север спада до годишния си минимум.

Тази година обаче той расте много по-бавно от очакваното. В резултат на това, въпреки скока в началото на септември, когато бяха отчетени два пъти по-бързи темпове на увеличение от нормалното, сега ледът е далеч под средния си исторически максимум за сезона, пише The Economist. 

На 7 септември той покрива малко по-малко от 17 милиона квадратни километра, според данните, проследяващи ежедневния му обхват от американския Национален център за данни за сняг и лед (NSIDC).

Това е с 1 милион квадратни километра под предишния най-малък годишен максимум, регистриран през 1986 г. - площ, покриваща девет пъти територията на България. 

Междувременно, в Арктика, където ледът се топи през лятото на Северното полукълбо, морският лед е на шестото си най-ниско ниво от началото на записите през октомври 1978 г. насам. 

Арктическият морски лед се намира в дългосрочен упадък, като от 1978 г. насам покритата от лед площ се е свива средно с около 78 000 кв. км годишно.

Вярно е, че последното рекордно ниско ниво беше поставено през 2012 г. и, на фона на глобалните климатични промени, това може да се изтълкува като стабилизиране на топенето, но тенденцията продължава.

Скорошно проучване, публикувано в Nature Communications, предполага, че първият летен месец без лед в Арктика може да настъпи още през 40-те години на този век, дори ако светът успее рязко да намали емисиите на парникови газове.

Предишни проучвания за моделиране, които поставят летата без лед по-далеч напред във времето, не улавят тенденциите, разкрити от действителните данни, смятат авторите на доклада.

В Антарктида обаче, поне до този момент, не се наблюдава подобна дългосрочна тенденция. Покривката от морски лед на най-южния континент остава стабилна до 2014 г., като на моменти дори се е увеличавала. Тази разлика между двата полюса озадачава голяма част от учените. 

„Всички климатични модели са показали, че антарктическият лед би трябвало да се свива точно толкова бързо, колкото и този в Арктика, в отговор на антропогенното затопляне.

Може би последните няколко години ни показват, че Антарктика започва да реагира на затоплянето, предизвикано от емисиите на парникови газове“, предполага професор Джулиън Строев от NSIDC.

Тази година максималната ледена покривка е толкова ниска, че учените се опитват да намерят по-конкретни обяснения.

Силните сезонни ветрове и вълни водят до по-големи вариации в обхвата на морския лед през това време на годината, тъй като природните сили могат да избутат леда към брега или навън в морето.

Необичайният модел на вълните или поривите на вятъра може да се окаже един от главните виновници за бавния растеж на леда през тази антарктическа зима. 

Промяната в южната осцилация на климатичния феномвен Ел Ниньо също може да е разбила част от морския лед, тъй като температурите на морската повърхност са необичайно високи.

Но рекордно ниските стойности тази година трудно могат да бъдат обяснени единствено от естествените природни цикли.

Друго проучване предполага, че след като преди това е бил контролиран до голяма степен от ветровете, морският лед сега попада под властта на постоянно затоплящите се води под повърхността.

Едно от доказателствата за това е, че Южният пръстеновиден режим (колебание във ветровете, които обикалят континента) изглежда е загубил влиянието си.

Подобна промяна може да има дългосрочни последици. Ефектите от затоплянето вече се усещат от постоянните обитатели на континента - императорските пингвини.

Ниският морски лед миналото лято накара няколко колонии да загубят потомството си. Някои проучвания показват, че птиците може да са на ръба на изчезването до 2100 г., ако сегашните темпове на затопляне продължат.

Запазването на морския лед непокътнат също така гарантира оцеляването на видовете на други места. Той защитава крайбрежните ледени шелфове на континента, които, от своя страна, поддържат ледниците и ледените покривки.

Учените изчисляват, че прагът, при който топенето на ледените покривки - както в Гренландия, така и в Антарктика, би ускорило покачването на морското равнище, е между 1.5 и 2 градуса по Целзий, в сравнение с прединдустриалните нива. 

Планетата вече е с между 1 и 1.3 градуса по Целзий по-топла и вече няма реалистичен шанс тя да остане под целта от 1.5 градуса, в сравнение с прединдустриалните нива, определена в Парижкото споразумение.

Затова метафорично, но и съвсем буквално, може да се каже, че човечеството върви върху много тънък лед, пише още изданието. 

Прочети още

Виж всички