Проучване на ДНК от октопод може да е разрешило дългогодишна геоложка мистерия, разкриваща кога бързо топящата се ледена покривка на Западна Антарктика за последен път се е сринала.
Това отключва ценна информация, касаеща бързината на покачването на морските нива при затоплящ се климат в бъдеще.
Иновативното изследване се фокусира върху генетичната история на октопода на Турке (Pareledone turqueti), който живее на морското дъно в Антарктика, разкриваща повече за геологията на региона в миналото.
Проследяването на различните популации на вида предполага, че най-скорошното срутване на ледената покривка се е случило преди повече от 100 000 години по време на ера, известна като последния междуледников период.
Досега този факт се подозираше от геолозите, но те не бяха в състояние да го потвърдят окончателно, според цитираното от CNN и публикувано в списание Science проучване.
„Този проект е вълнуващ, защото предлага съвсем нова перспектива за решаване на отдавнашен въпрос в геонаучната общност“, казва водещият автор на изследването Сали Лау, научен сътрудник в James Cook University в Австралия.
„ДНК на живите животни днес съдържа цялата информация за техните предци, така че е като капсула на времето“, допълва тя. Изследователският екип стига до откритията чрез секвениране на ДНК на 96 октопода от вида, събрани от институции по целия свят и чрез риболов.
Най-старите проби датират от 90-те години на миналия век, но когато са секвенирани, техните гени осигуряват подробно родословно дърво милиони години назад.

Родословно дърво на октопод
ДНК анализът позволява на изследователите да разберат дали различни октоподски популации са се кръстосвали и в кой момент се е случило това „Като да направиш генетичен тест на октопода", казва Лау. „Тази информация се предава от родители на деца и внуци и така нататък."
Днес популациите на октопода на Турке в моретата Уедел, Амундсен и Рос са разделени от ледените шелфове на Западна Антарктика и не могат да се смесват.
Проучването обаче предполага, че последната генетична свързаност между тези популации датира отпреди около 125 хиляди години - по време на последния междуледников период, когато глобалните температури са подобни на днешните.
Това откритие показва, че ледената покривка на Западна Антарктика тогава се е срутила - събитие, което би наводнило крайбрежните региони, но е отворило зони на морското дъно, в които октоподите се срещат и се чифтосват с членове на популациите, от които преди са географски разделени.
„Това, което прави ледената покривка толкова важна, е, че в момента тя е най-големият принос на Антарктида за глобалното покачване на морското равнище.
Пълен колапс може да повиши световните морски нива с между 3 и 5 метра“, казва авторът на изследването Ян Стругнел, професор и директор на Центъра за устойчив тропически риболов и аквакултури в James Cook University.
Той пръв излиза с идеята да се използват геномни методи, за да се изследва дали ледената покривка се е срутила по време на последния междуледников период.
„Разбирането как тя е била конфигурирана в близкото минало, когато глобалните температури са подобни на днешните, ще ни помогне да подобрим прогнозите си за повишаването на морското равнище“, казва експертът.

Защо октоподи?
Екипът избира този вид октопод за изследването, тъй като животните са сравнително неподвижни - те могат само да пълзят по морското дъно, което означава, че е по-вероятно да се размножават в генетично обособените си местни популации.
Освен това биологията на октопода на Турке е сравнително добре проучена, като учените са наясно с неговата скорост на мутация на ДНК и време на генериране, които са от решаващо значение за точното молекулярно датиране, добавя Лау.
Експертът посочва, че генетичният подход на нейния екип не може да разкрие точно кога ледената покривка се е срутила или колко време е отнело това събитие.
Въпреки това - с пресни проби от октоподи и по-напреднали техники за ДНК анализ, може да е възможно тези въпроси да бъдат разрешени в бъдеще.
„Бихме искали да продължим да използваме ДНК, за да изследваме други части на Антарктида с неясна климатична история", казва тя. „Непрекъснато търсим нови видове, за да ги тестваме."
Прочети още
Виж всички
Защо ESG вече не е това, което беше? 19 Януари 2024



Коментари
Свързани статии

Какво притеснява най-много шефовете относно служителите?
19 Януари 2024Ръководителите на компании са по-притеснени от производителността на служителите, отколкото от връщането им в офиса, сочи ново проучване на Atlassian
Прочети
Кибератаките - най-големият глобален риск за бизнеса
17 Януари 2024Кибератаките, пробивите за кражба на данни и прекъсванията на технологична инфраструктура са най-големият риск за компаниите в световен мащаб през 2024 г.
Прочети
Schneider Electric: Дигитализацията създава нов тип работни места
12 Януари 2024Новите технологии ще помогнат за справяне с недостига на таланти, показва ново проучване на компанията
Прочети
Австрийският бизнес: Заплатите вече не са козът на България
10 Януари 2024Оценката на австрийските компании за бизнес климата в България за 2023 г. се подобрява спрямо миналогодишната
Прочети
Най-големият айсберг в света се движи за първи път от над 30 г.
24 Ноември 2023A23a се отделя от антарктическото крайбрежие през 1986 г., но малко след това засяда в морето Уедъл, като на практика се превръща в леден остров
Прочети
Служителите днес - по-нещастни, отколкото през пандемията
07 Октомври 2023Това може да струват на световната икономика 8.8 трлн. долара
Прочети
Морският лед в Антарктида на нов исторически минимум
29 Септември 2023Краят на зимата в Южното полукълбо наближава, докато лятото приключва на другия полюс на планетата
Прочети
Няма въведени кометари.