На все повече места по света градове и села се строят и разширяват в територии, застрашени от наводнения. Тази тенденция може да увеличи риска от нарастване на човешките и икономическите щети в резултат на изменението на климата, пише списание Nature. 

"Във време, когато населените места би трябвало да се адаптират към изменението на климата, много страни, всъщност, бързо увеличават своята уязвимост. Това е тревожна тенденция, особено на фона на зачестяващите наводнения в световен мащаб“, казва икономистът на Световната банка Юн Рентшлер, който ръководи проучването. 

Рентшлер и неговите колеги установяват, че общата територия на всички населени места по света - от селата до мегаполисите, се е разширила в световен мащаб с 85.4% в периода между 1985 г. и 2015 г.

Въпреки това, развитието в районите, изложени на най-големи опасности от наводнения, където покачването на водата може да достигне до над 150 сантиметра, се разширява със 122%, изпреварвайки значително разрастването на останалите региони.  

В изследването е взет предвид рискът от наводнения в резултат на покачване на реките, проливни дъждове, както и крайбрежни наводнения, причинени от бурни вълни и промени в морското равнище.

Около 36 500 квадратни километра, или приблизително 6% от цялата разработена земя, влиза в категорията с много висока опасност от наводнения

Други 76 400 квадратни километра попадат в графата с висока опасност, където покачването може да е с между 50 и 150 сантиметра.

Въпреки че, според учените, излагането на наводнения е значително в световен мащаб, регионът на Източна Азия и Тихия океан е най-уязвим. През 2015 г. около 18.4% от всички населени места в района са били предразположени към наводнения, което е най-високият дял в световен мащаб.

Северна Америка и Субсахарска Африка са с най-нисък риск - съответно 4.5% и 4.6% от населените места.

Темповете на нарастване на риска обаче са най-фрапиращи в Китай. През трите десетилетия от 1985 г. до 2015 г. обхватът на населените места в най-високата категория на опасност от наводнения се е увеличил повече от три пъти.

Работата потвърждава резултатите от предишни проучвания, пише още изданието. Ю Конджян, основател на базираната в Пекин фирма за ландшафтна архитектура Turenscape, предлага концепция за т .нар. "градове гъби", която може да помогне за предодвратяване или поне ограничаване на щетите от наводнения.

Тя предвижда замяна на бетонните повърхности със зелени пропускливи площи, които могат да абсорбират вода. Ю Конджян изчислява, че през трите десетилетия преди 2010 г. 70% от новото строителство в Китай е било в речни равнини или в други зони с висок риск от наводнения.

По думите му, наред с други причини, в Китай земята в зони на наводнения е по-евтина за придобиване от местните власти, отколкото тази в по-нискорискови региони, следователно е и по-изгодна за строителните предприемачи.

Развитието на заливните равнини се движи главно от недостига на земя, казва Рентшлер

Той смята, че в много райони голяма част от безопасната земя, подходяща за застрояване, вече е заета, което налага урбанизацията на райони, които преди това са били избягвани именно поради риск от наводнения.

"Страните са изправени пред компромиси между икономическите възможности и риска от бедствия“, отбелязва той, като подчертава, че това е фактор за разширяването на големите пристанищни градове, крайбрежните общности и туристическите центрове в крайбрежните райони, застрашени от наводнения.

Той добавя, че развитието в рисковите зони може да е „неинформиран избор“, когато оценката на риска от наводнения е лоша или градоустройствените разпоредби са неадекватни.

Констатациите на документа също така поставят акцент върху необходимостта светът да ускори адаптирането към въздействието на изменението на климата.  

"Кметовете на градовете и местните власти играят решаваща роля в нашия отговор на изменението на климата", казва още икономистът. 

Той и колегите му планират да продължат да наблюдават климатичния риск и тенденциите в урбанизацията по света, като се надяват да идентифицират високорисковите развития на ранен етап и да публикуват не само предупреждения, но и истории за успешни практики в адаптацията към климатичните промени. 

Прочети още

Виж всички