Около 600 година преди Новата ера древните гърци създават т. нар. диолк - амбициозно пътно съоръжение, частично павирано с камъни, което прекосява целия Коринтски провлак.

Сухопътната връзка позволява на моряците да избегнат опасната обиколка на полуостров Пелопонес, около който стават много корабокрушения. Един участък от пътя включва целенасочено повдигнато трасе, което се счита за един от първите релсови пътища в записаната история.

"Диолкът в Коринт е първият систематичен опит да се улесни пренасянето на стоки и военни кораби от Сароническия до Коринтския залив и обратно“, коментира пред History.com Георгиос Спиропулос, помощник-директор на Коринтския ефорат на антиките. 

Древен Коринт представлява оживен търговски център

Разположен на провлак западно от Атина, древен Коринт е могъщ, богат град, който контролира търговията по суша и море. Регионът е дом на Истмийските игри, провеждани в чест на бога на морето Посейдон. Зехтин, вино, текстил, керамика и други стоки са транспортирани из целия регион.

На юг от Коринтския провлак се намира нос Малеас, който разкъсва корабите на парчета и взима живота на стотици моряци. В Омировата гръцка епопея „Одисея“ героичният Одисей се опитва да преплава през тези опасни води, но е отхвърлен от пътя и се озовава в земята на лотосоядите. 

Вместо да поемат смело по коварния южен път, някои древни пътешественици са използвали диолка, който преодолява 7-километровото разстояние между западните и източните пристанища на Коринт, спестявайки обиколката на полуострова с дължина над 400 километра. 

Векове по-късно - през 67 г. след Новата ера, римският император Нерон се опитва да построи канал между пристанищата на Коринт, използвайки хиляди роби, но проектът скоро е изоставен. Строителството на съвременния Коринтски канал започва през 1882 г. и е завършено през 1893 г.

Откриването на диолка

В края на 50-те години на миналия век археологът Николаос Верделис разкопава части от диолка и ги датира около 600 г. пр.н.е. по време на управлението на Периандър - втория тиранин от династията на Кипселидите, управлявала древен Коринт. 

Според една от легендите, Периандър е построил път вместо канал, защото неговите свещеници предупредили, че "гневът на двата океана при смесването им ще доведе до падането на Коринт“.

След като корабите се приближават до брега през Коринтския залив, те са изтегляни на каменен кей, чийто западен край вероятно се намира под водата, върху дървени ролки, преди да бъдат издигнати върху колесни превозни средства, подобни на вагони.  

Много от тях са натоварени с тежки товари, като дървен материал или мрамор, и теглени от животни.

Ширината на диолка варира между 5 и 6 метра и е павирана с порест варовик. Някои каменни блокове са взети от изоставени паметници и по тях все още се виждат архаични гръцки букви.

Диолкът се простира на около 7 километра, за да осигури постоянен наклон от под 1.5%. От източната му част обаче не е останало почти нищо и крайната му точка е неизвестна.

Разкопките разкриват, че на места коловозите отстъпват място на уникална релсова линия, внимателно и целенасочено изсечена в камъка. Жлебовете са с ширина от 1.5 метра и е ясно, че са проектирани, за да побират колесни превозни средства. 

Диолкът е част от по-голяма пътна мрежа, предназначена за транспорт на хора, кораби и товари. В древния свят съществуват и други релсови пътища, но те имат специфична цел, като преместване на камъни от кариери до строителни обекти, и затова не се считат за истински предшественик на съвременните железници. 

Земен път за военни кораби

Повечето историци смятат, че древните военни кораби не са редовно придвижвани по суша през диолка, но древните текстове предполагат, че понякога той е използван точно по този начин.

В Историята на Пелопонеската война гръцкият историк Тукидид разказва за първото преминаване на провлака през 412 г. пр.н.е., когато спартанците тайно преместват военните си кораби към Атина, вместо да се впускат в коварното морско пътуване.

Други древни хронисти, включително Полибий, пишат за още няколко подобни драматични пътувания през вековете.

Едно такова събитие се случва през 102 г. пр.н.е., когато Рим изпраща Маркус Антониус (дядото на Марк Антоний по бащина линия) да атакува киликийските пирати. Неговата флота прекосява провлака и отплава за Памфилия, където постига своя триумф.

Римският историк Касий Дио пише за военните маневри на Октавиан по време на войната при Акциум през 30 г. пр.н.е. и отбелязва, че поради зимните условия, "той прекарал корабите си през провлака и се върнал в Азия толкова бързо, че стреснал Марк Антоний и Клеопатра, тъй като те научили едновременно както за неговото заминаване, така и за връщане".

Гръцкото правителство възстановява и защитава някои участъци от диолка, за да предотврати по-нататъшната му ерозия. Продължаващите разкопки могат да разкрият и допълнителни подробности за древния инженерен подвиг, който създава първата своеобразна антична железница. 

Прочети още

Виж всички