Пораженията от глобалната климатична криза струват на света 391 млн. долара на ден за последните две десетилетия, сочи нов доклад.

Горските пожари, горещите вълни, сушите и други екстремни събития, дължащи се на изменението на климата, са довели до разходи средно за над 100 млрд. долара годишно в периода 2000 – 2019 г., според публикувано наскоро в изданието Nature Communications изследване.

“Установихме, че 143 млрд. долара годишно от разходите, свързани с екстремни събития, се дължат на климатичните промени. По-голяма част от тази сума (63%) е свързана със загубата на човешки животи,” пишат учените в доклада. Останалата част идва от унищожението на имоти и други активи.

Годината с най-големи загуби е 2008 г., следвана от 2003 и 2010 г., като и през трите е имало събития с висока смъртност, според изследването.

Тропическият циклон Наргис удари Мианмар през 2008 г., като тогава загинаха над 80 000 души. През 2003 г. имаше тежка гореща вълна в континентална Европа, при която загинаха 70 000 души. През 2010 г. пък имаше гореща вълна в Русия и суша в Сомалия.

Продължителната битка на света с екстремните метеорологични събития е все по-трудна за водене, особено на фона на продължаващото нарастване на температурите и засилването на бедствията.

Планетата отчете най-горещото си лято и то със значителна разлика, което означава, че 2023 г. е на път да се превърне в най-горещата година в историята.

През лятото в Северното полукълбо имаше поредица от екстремни метеорологични събития, като повтарящите се горещи вълни подхранваха опустошителни горски пожари.

Страните в Европа се бореха с последиците от повишаващите се температури и опустошителните наводнения. През август бяха регистрирани едни от най-смъртоносните пожари в съвременната история в Мауи, Хавай.

Освен това, за първи път от четири години, метеорологичното явление Ел Ниньо все още е активно преди навлизането в зимния сезон. Това означава, че части от света, като Аляска и северното крайбрежие на Мексиканския залив, вероятно ще отчетат по-влажно време от обикновеното.

Как са изчислени загубите?

Оценките са изчислени чрез комбинирането на икономическите данни от загубите, заедно с това доколко глобалното затопляне е влошило метеорологичните явления.

В изследването обаче се отбелязва, че реалните поражения от изменението на климата са подценени поради трудността на изчисление на индиректните загуби.

Посочените примери включват загубата на производителност заради горещите вълни, ефектите върху психическото здраве на хората или загубата на достъп до образование и работни места, ако работното място е претърпяло поражения.

Липсата на данни от страните с по-ниски доходи също допринася за подценяването на истинските разходи, се посочва в изследването.

То също така оценява загубата на един живот на 7.08 млн. долара, като стойността се доближава до оценките, използвани от Федералната агенция за управление на извънредни ситуации на САЩ (FEMA).

“Ограниченията на това изследване са значителни, но то демонстрира как може да се изготви по-глобална оценка на икономическите поражения от причинените от хората екстремни метеорологични събития,” отбелязват авторите.

Те призовават за засилване на политиките за адаптиране с цел минимизиране на тези разходи, вследствие на климатичните промени, като изграждането на защити срещу наводнения или подобряването на системите за ранно известяване.

Други организации също са опитвали да определят количествено загуби, понесени от климатичните бедствия.

От Световната метеорологична организация изчисляват, че в периода 1970 – 2021 г. е имало близо 12 000 климатични бедствия, които са довели до 2 милиона смъртни случая и икономически загуби в размер на 4.3 трлн. долара, най-вече в развиващите се държави.

“Планетата се е отклонила значително от пътя към постигането на климатичните си цели,” обявиха от Световната метеорологична организация в свой доклад през септември, допълвайки, че нарастващите температури по света са придружени от по-екстремни метеорологични условия.

В Парижкото споразумение за изменението на климата от 2015 г. държавите се споразумяха за ограничаване на затоплянето на планетата до 1.5 градуса по Целзий, в сравнение с прединдустриалните нива. Постижението на тази цел обаче изглежда се изплъзва.

“Вероятността годишната средна температура близо до земната повърхност временно да бъде с 1.5 °C над прединдустриалните нива поне в една от следващите пет години е 66% и се увеличава с времето,” прогнозират от Световната метеорологична организация.

Прочети още

Виж всички