Това ли е началото на края на епохата на изкопаемите горива?

Най-новото глобално споразумение за климата би могло да сложи това начало. Последните събития обаче показват, че петролната и газовата индустрия все още имат много различна визия за бъдещето.

След маратонски преговори в сряда по време на климатичната конференция на ООН COP28 в Дубай беше постигнато споразумение с безпрецедентен призив за “преход от изкопаемите горива.”

Някои държави, сред които и САЩ, приветстваха най-твърдия ангажимент досега за отдалечаване от енергийните източници, които са с най-голям принос за затоплящите планетата вредни емисии, но критици бързо посочиха, че споразумението не включва изискването светът да “се откаже” от петрола, въглищата и природния газ – позиция, която над 100 страни подкрепяха.

“Резолюцията е опорочена от вратички, които предоставят на индустрията на изкопаемите горива множество възможности за бягство,” казва Харджийт Сингх, ръководител Глобални политически стратегии в Climate Action Network International.

Колкото и неясен, и разводнен да е езикът, сделката изглежда, че няма връзка с реалността.

Добивът на петрол в САЩ е на рекордни нива. Индия планира да удвои производството на въглища до 2030 г. Великобритания издава нови лицензи за сондажи в Северно море, а големи щатски петролни компании харчат милиарди долари за сделки, които дават индикации, че очакват сериозно търсене за десетилетия напред.

“Всичко друго, освен системна трансформация на индустрията на изкопаемите горива, би било в противоречие със споразумението от COP28,” казва Даниел Клир, главен изпълнителен директор на ESG Book - доставчик на данни, свързани с устойчивостта.

“Реалността е, че никоя среща на върха за климата не може сама по себе си да доведе до преход с ограничаване на изкопаемите горива, да не говорим за отказ от тях,” допълва той.

Поредното доказателство за това, че индустрията удвоява залога си в полза на изкопаемите горива, дойде в понеделник, когато Occidental Petroleum обяви, че ще плати 12 млрд. долара в кеш и акции, за да придобие щатската компания за добив на шистов петрол CrownRock.

През октомври ExxonMobil пък обяви, че придобива за 60 млрд. долара Pioneer Natural Resources, а по-малко от две седмици след това Chevron постигна споразумение за придобиването на Hess срещу 53 млрд. долара.

Hess разполага с големи петролни активи в Гвиана, които, според Chevron, ще ѝ помогнат да увеличи производството си в следващото десетилетие.

Скоро може да се стигне до още една сделка на стойност 50 млрд. долара, този път в Австралия. Woodside Energy и Santos водят преговори за сливане, което би създало един от най-големите износители на втечнен природен газ (LNG) в света - ясен залог в полза на това, че голямото търсене на горивото в Азия ще продължи.

“Пазарите не функционират правилно и възнаграждават грешните компании. Ако не друго, бъдещето ни зависи от това пазарите да възнаграждават онези петролни компании, които декарбонизират бързо дейността си,” казва Клир от ESG Book.

Разполагащите с кеш петролни гиганти обаче се възползват от рекордните печалби в последно време, за да изкупуват активи с по-ниски оценки и да повишават дивидентите на акционерите, докато в същото време насочват много по-малко инвестиции в енергията от възобновяеми източници.

Индустрията е инвестирала едва 20 млрд. долара в проекти за чиста енергия през последната година, което представлява едва около 2.5% от общите ѝ капиталови разходи, според данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Според базираната в Париж агенция, този дял трябва да скочи до 50% до 2030 г., за да може глобалното затопляне да бъде ограничено до 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива – лимит, който учени твърдят, че е съществено важен за избягване на влошаване на въздействията от климатичните промени.

Поредицата сделки напоследък предоставя малко надежди, че петролните и газовите компании планират радикални промени в начина, по който харчат парите си, въпреки че те са необходими спешно.

“Докато светът страда от въздействието на задълбочаващата се климатична криза, да се продължава да се действа както обикновено не е нито социално, нито екологично отоворно,” каза изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол преди конференция COP28.

“Петролната и газовата индустрия е изправена пред момента на истината по време на COP28 в Дубай”, допълни още той.

Тази седмица Бирол звучеше малко по-оптимистично. “Поздравявам страната домакин и страните участници в COP28 за постигнатия важен резултат, който ясно посочва целта за преход от изкопаеми горива в съответствия с тази за ограничаване на затоплянето до 1.5 градуса по Целзий,” написа той в социалната мрежа X.

От МАЕ не са отговорили на запитването за коментар от страна на CNN относно факта, че новото споразумение е в очевидно противоречие с предишните ѝ призиви за спиране на всички инвестиции в петролни и газови проекти.

От агенцията обявиха в неделя, че светът все още не е на път да ограничи затоплянето до прага от 1.5 градуса, въпреки обещанията за намаляване на замърсяването от страна на десетки държави по време на COP28.

От агенцията смятат, че глобалното търсене на петрол, природен газ и въглища ще достигне своя пик през 2030 г.

Дори и европейски петролни гиганти, като Shell и BP, които се справят по-добре с инвестициите в енергия от възобновяеми източници от щатските си конкуренти, продължават да насочат милиарди долари към изкопаемите горива.

По-рано през годината BP се отказа от някои свои цели по отношение на климата, поставени преди три години, ограничавайки намаляването на въглеродните емисии и добива на петрол и природен газ.

Петролните и газовите компании, които развиват дейност в Норвегия - най-големия производител в Западна Европа, планират да инвестира 240 млрд. норвежки крони (21.85 млрд. долара) през 2024 г., което е с 9% повече, в сравнение с настоящата година и с близо една четвърт повече, отколкото се очакваше преди това, информира Reuters, позовавайки се на проучване на организацията Offshore Norway.

По-рано през годината Обединеното кралство се ангажира да предостави “стотици” нови лицензи за сондажни дейности за нефт и газ в Северно море.

Много по-големи страни производителки на петрол и природен газ също изглежда се насочват в грешната посока.

В общо изявление Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и Форумът на страните износителки на газ приветстваха “консенсусния и положителен” резултат, постигнат в Дубай, но наблегнаха на факта, че “продължаването на инвестициите в петрол и природен газ е от съществено значение.”

В публикуван наскоро доклад на Програмата на ООН за околната среда се посочва, че производството на изкопаеми горива през 2030 г. ще е два пъти по-голямо от необходимите количества за ограничаване на повишението на температурите до 1.5 градуса по Целзий.

С основен принос за това разминаване ще бъде Индия, която изгаря все по-големи количества въглища и петрол, докато се опитва да задоволи нуждите на своето население от 1.4 милиарда души.

Страната планира да удвои местното производство на въглища до 2030 г., въпреки че в същото време си поставя амбициозни цели по отношение на енергията от възобновяеми източници.

Може би най-ясният знак досега за това, че новото споразумение за климата няма да промени почти по никакъв начин бъдещето на производителите на изкопаеми горива, е, че Саудитска Арабия, която е най-големият износител на петрол и лидерът на ОПЕК, го приветства.

Енергийният министър на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман заяви пред държавната медия Al Arabiya, че сделката от COP28 няма да засегне износа на въглеводороди на кралството. “В текста са предоставени алтернативи,” каза той.

Прочети още

Виж всички