Почивайки на дъното на Мьоса - най-голямото езеро в Норвегия, кораб на стотици години е в почти перфектно състояние, сякаш замръзнал във времето.

Плавателният съд с уникалните си дървени части разкрива момент от морската история на езерото, като се смята, че датира от 1300-те до 1800-те години.

Изследователите откриват останките по време на изпълнението на проекта Mission Mjøsa, който има за цел да картографира дъното на езерото с площ от 363 квадратни километра с помощта на сонарна технология с висока разделителна способност.

Във водоема са открити големи количества боеприпаси, които трябва да бъдат премахнати, тъй като езерото е източник на питейна вода за около 100 000 души в Норвегия, а те представляват риск за здравето. Потъналият кораб е забелязан по време на проучване на района, съобщава CNN.

Средновековен плавателен съд

Наскоро откритият кораб се намира на дълбочина от около 411 метра и е заснет на сонарни изображения, които разкриват, че дължината му е 10 метра.

Сладководната среда и липсата на вълни на тази дълбочина са запазили кораба в девствено състояние, с изключение на корозията на няколко железни пирона.

За учените износването на метала е ясна индикация, че останките лежат на дъното на езерото от доста време, тъй като процесът на корозия отнема стотици години. В крайна сметка, корабът може да се разпадне, когато гвоздеите напълно корозират.

На кърмата на плавателния съд се забелязва централен рул - функция, използвана за управление, която обикновено се появява не по-рано от края на 13 век. Комбинирайки тези две характеристики, археолозите смятат, че конструкцията на кораба е създадена не по-рано от 1300 г. и не по-късно от 1850 г.

Той изглежда е построен с помощта на скандинавска техника, при която дъските се припокриват една с друга. Този метод е използван през епохата на викингите като начин да се направи съдът по-лек и по-здрав.

Тъй като останките от кораба са открити в средата на езерото, учените смятат, че той е потънал при лошо време. Най-вероятно корабът е използвал платна с квадратна форма, които са трудни за навигация в изключително ветровити условия.

Норвежка история

Най-старият плавателен съд, открит до момента във водите на Норвегия, е Sørum, намерена в река Глома и датираща от 170 г. пр.н.е. Почти 2200-годишните останки от кораба са сравнително добре запазени.

В сладката вода дървото се съхранява добре, тъй като няма микроорганизми, хранещи се с дървесина, както например в океана.

Ако учените решат да търсят още непокътнати водни превозни средства от желязната епоха или Средновековието в Норвегия, тогава езерото Мьоса е подходящото място, тъй като е достатъчно голямо, за да има своя собствена морска история на мореплаване и търговия.

През епохата на викингите то е служило като голям търговски път, въпреки че има забележителни пропуски в историята му. В този смисъл, всяка находка би помогнала те да се попълнят.

Норвегия - страната на фиордите, сьомгата и елените

Още за изследване

За да картографира дъното на езерото, изследователският екип използва най-съвременно автономно подводно превозно средство, наречено Hugin, дело на норвежката технологична компания Kongsberg Maritime.

Това е първият път, в който подобно оборудване се използва в сладководна среда и в част в археологията. Мисията е прекратена предсрочно поради влошаване на времето, но учените възнамеряват да се върнат в района следващата година.

Междувременно, изследователите продължават да картографират дъното на езерото. Към днешна дата те са картографирали само 39 квадратни километра и имат още много работа. Възможно е да открият и още корабокрушения, чиито останки са в добро състояние.

Прочети още

Виж всички