Юни не влиза — той се разлива. По върховете на пръстите, по дланите, по тила. Като слънце, което не пита дали може да влезе — просто свети. Това не е месец, а състояние на сърцето и духа.

В черешовия юни небето не е просто синьо — то е полупрозрачна коприна, разпъната между две усмивки. Вятърът говори на „ти“, а светлината флиртува с всичко, което докосва — ръба на роклята, ледената вода в чашата, разпилените от топлия ватър коси.

Черешите се пукат в устата като малки спомени от детството — сладки, лепкави, червени до кръв. Всяка костилка е като обещание, което ще посадиш в себе си — за нова любов, за безсънна нощ, за късно пътуване без посока. Сокът им капе по брадичката, по блузата, по душата — и не ти пука.

Източник: Shutterstock

Ръцете ти са червени, устните ти — дръзки, смехът ти — плодов. Целувките през юни са на вкус точно като череши: нетърпеливи, меки, лъскави, с лека горчивина от неочакваното.

Пълниш шепите си с череши и ги предлагаш като извинение, като признание, като съвсем случаен жест, който казва: „Остани.“ Обеци от череши, венец от смях, рокля на точки и сенки от вечнозелени клони — това е униформата на този месец.

Юни е онзи момент преди целувката, в който още не знаеш дали ще се случи, но вече си щастлив от самата възможност. Той е прозорец, отворен към песен от цикади и разговори, които никога не свършват. Есента разказва, зимата мисли, пролетта мечтае — но юни… юни живее.

Източник: Shutterstock

С него не вървиш — танцуваш. Не дишаш — летиш. Моят юни е с вкус на череши и смях, с ръце от слънце и устни, които не казват сбогом. Той не ми принадлежи — аз му принадлежа. И с всяка негова утрин ставам по-мека, по-смела, по-жива.

Юни е поезия без нужда от рими. Само дъх, тяло и безкрай. И череши — навсякъде череши: по дърветата, в ръцете, в мечтите.“

Прочети още

Виж всички