България все още е най-бедната държава в Европейския съюз, защото не стимулира достатъчно инвестициите в секторите с висока добавена стойност.

За разлика от нас, някои от нашите съседи, като Румъния и Сърбия, развиват много по-активно политиките си в тази област и това вече дава реални резултати. 

Това се посочва в анализ на Българската предприемаческа асоциация BESCO.

Според експертите на организацията, една от необходимите стъпки, които страната ни трябва да направи в тази посока, е да промени Закона за насърчаване на инвестициите, като го направи по-разбираем и ефективен. 

Успехите на Източна Европа

"Според методологията на Международния валутен фонд, някои източноевропейски страни, като Чехия, Словакия, Словения, Литва и Латвия, вече са развити държави. Те са надскочили фазата, в която се считат за държави със среден доход и вече са в друга категория.

Най-интересното е, че последната държава, която е успяла да го направи, е Южна Корея през далечната 1997 г. Тоест, Източна Европа постига нещо доста впечатляващо", заяви икономистът Росен Иванов, който е член на управителния съвет на BESCO и управляващ партньор в инвестиционния фонд Black Peak Capital. 

По думите му, в основата и на т. нар. "азиатско чудо" от 90-те години, и на източноевропейския подем в последното десетилетие стои един общ фактор - инвестициите в експортноориентираните производства.

Това са инвестиции, които допринасят за устойчив дългосрочен растеж, който, всъщност, е основната разлика между "богатите" и "бедните" страни. 

Какво липсва в България?

Росен Иванов цитира доклад на Световната банка, според който България вече е изчерпала голяма част от източниците за растеж, които бяха налице в последното десетилетие - намаляване на безработицата и вкарване на повече хора в работната сила, инвестиции, свързани с вътрешния пазар, имоти и т. н.

Тези двигатели до голяма степен вече са "изконсумирани" и ние трябва да потърсим нов модел на растеж и развитие, според икономиста. 

"Един от фундаменталните проблеми на българската икономика остават неравенствата. София и останалата част от страната изглеждат като отделни държави. Тези неравенства имат социални и икономическа цена и те трябва да бъдат адресирани", коментира Иванов. 

Анализът на BESCO показва, че България трябва да поддържа дял на инвестициите спрямо брутния вътрешен продукт от 25%, ако иска да постигне устойчив икономически растеж от над 4% годишно в следващите години. В момента те са под 20%. 

Другият сериозен проблем, според Росен Иванов, е, че в България много малка част от работещите са заети в индустрии със средна или висока добавена стойност. Става въпрос за около една пета от работната сила. 

"Вече имаме примери с български компании, които местят своите производства в съседни държави. Тоест, не само че не успяваме да привличаме големи чуждестранни инвеститори, но започваме да губим и местни, които вече е друго ниво.

Оправданието, че сме малки или че не разполагаме с толкова добри условия, колкото други страни, не е е валидно. Сингапур и Ирландия, например, започват от почти нулева база и са имали далеч по-малко предимства, отколкото България в момента", обясни икономистът. 

Той припомни, че в последните години нашите съседи успяват да привличат инвестиционни проекти за десетки и дори стотици милиони евро, докато у нас такива липсват.

Според Иванов, една от основните причини е, че нивото на държавната помощ у нас за такива проекти е почти нулево, докато повечето държави от Източна Европа са превърнали този компонент в свое основно конкурентно предимство. 

"Има достатъчно валидни аргументи против държавната помощ за насърчаване на частните инвестиции, но реалността е, че всички други го правят и, ако искаме да имаме цялостен конкурентен пакет, ние не можем да си позволим да не го правим.

Унгария, например, предостави 900 млн. евро държавна помощ само за един проект за изграждане на завод за електрически батерии от китайски производител", каза още Иванов. 

Според анализа на BESCO, средният интезитет на държавната помощ у нас за частните инвестиции е около 3%, при положение че европейският регламент позволява до 60% за определени региони. 

Какво трябва да се промени?

За да се промени тази картина и за да може страната ни да използва пълния си капацитет за привличане и насърчаване на инвестициите, са необходими и законодателни промени, смятат от предприемаческата асоциация.

Те предлагат няколко конкретни точки, които трябва да станат част от Закона за насърчаване на инвестициите, за да може той да е работещ и ефективен. 

Една от тях е да се предоставя по-голяма държавна помощ за инвестициите в секторите с висока добавена стойност, като се опростят праговете и критериите за получаване на такава подкрепа.

Едно от условията обаче трябва да е поне 50% от служителите да получават заплати, които са по-високи от средните за съответната община. Това ще гарантира, че привлечените инвестиции ще имат положителен ефект върху благосъстоянието на регионите.  

"Основните бенефициенти от подобна програма би трябвало да са представителите на производствения сектор и то на производствата, ориентирани към износа, а не към вътрешния пазар.

Целта не е да се стимулират инвестиции, които изкривяват вътрешния пазар или такива с ниска добавена стойност. Компаниите от IT сектора и като цяло сектора на услугите също не са подходящи бенефициенти, тъй като там структурата на пазара е съвсем различна и държавната подкрепа по-скоро би я разрушила", коментира още Росен Иванов. 

Той каза още, че държавната помощ за инвестициите с висока добавена стойност се възвръща средно за период от 3 до 7 години само от директните данъчни постъпления от страна на инвеститорите.

Отделно от тях, трябва да се отчетат и всички индиректни позитивни ефекти за икономиката. Тоест, това са инвестирани, а не похарчени средства, обясни икономистът. 

Той очерта и основните цели, които преследва инициативата на BESCO. В хоризонт от 10 години предложените промени биха довели до 150 000 нови работни места във високотехнологични производствени сектори, 4 милиарда евро производствени преки чуждестранни инвестиции на година и увеличение на приходите от износ с между 5 и 10 милиарда евро на година. 

Прочети още

Виж всички