Йордан Йовков е от онези редки творци, които не просто пишат - те говорят на душата на народа. В неговите разкази човекът е като зрънце пшеница - малък, но носещ в себе си цяла вселена от болка, надежда и любов.

Той умее да превръща обикновеното в свято, делничното - в легенда.. Роден на 9 ноември 1880 година в Жеравна, той описва по неповторим начин ежедневието на българския селянин, като същевременно разкрива неговите дълбоки надежди, терзания и чисто човешки проблеми.

Йовков не пише за герои, а за хора - с рани и достойнство, с тиха вяра, че доброто все пак има смисъл. И може би затова, дори днес, неговите думи не остаряват – те миришат на прашни пътища, на есенни ниви и на човещина.

Творчеството на Йовков е свързано още с различни легенди и предания, както и с темата за животните и тяхното взаимодействие с човешкия свят. Неговите най-известни произведения са събрани в сборниците „Вечери в Антимовския хан“, „Старопланински легенди“ и „Ако можеха да говорят“. Йовков участва и във войните за национално обединение, което също оказва влияние върху неговите писателски дирения.

70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби – на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици. Йовковите творби имат своя свят, своята атмосфера, неразделна част от времето, което изобразяват.

Припомнете си най-добрите цитати от вечните произведения на Йордан Йовков:

Вечни цитати от Йордан Йовков

Прочети още

Виж всички