В САЩ е претъпкано с паркоместа. В страната има приблизително 2 млрд. от тях - достатъчно, за да се покрие цялата територия на щата Кънектикът.

От бейзболни стадиони в Лос Анджелис до молове в Атланта, паркингите са по-големи от сградите, които заобикалят.

Градовете са създали толкова много паркоместа заради регулации, с които са запознати малцина – изискванията за минимален брой паркоместа.

Местните власти не просто изискват паркоместа за почти всеки офис, мол, магазин, киносалон, зала за боулинг, ресторант и други сгради, но тези изисквания често включват определен брой от тях за всяка сграда.

Задължителните изисквания са допринесли за начина, по който изглеждат градовете в САЩ днес. На практика, те се превръщат в самоизпълняващо се пророчество.

Повечето паркоместа означават по-големи паркинги. По-големите паркинги означават повече изолирани от пътищата и тротоарите сгради, отделени от главната инфраструктура от големи океани от асфалт.

Сблъсквайки се с толкова много насочена към автомобилите инфраструктура, много хора се отказват от ходенето пеша и избират да шофират.

Изискванията за паркиране имат и други недостатъци, а все повече по-големи и по-малки градове вече създават собствени правила. Усилията да се сложи край на това получават и федерална подкрепа.

Народният представител Робърт Гарсия от Демократическата партия внесе законопроект, който би елиминирал минималните изисквания за паркиране за нови сгради жилищно, индустриално и търговско строителство.

Той внася и предложения за премахване на изискванията за паркиране в близост до мрежата на градския транспорт.

Поддръжниците на достъпните жилища и обществения транспорт твърдят, че минималните изисквания за паркоместа ограничават предлагането на домове и вдигат цените. Строителните компании често включват разходите за тях в стойността на наемите или на жилищата.

Според строителната компания WGI, изграждането на едно паркомясто струва около 28 000 долара. Разходите за строителство са най-високи в град Ню Йорк, където е трудно човек да намери място за паркиране.

Разходите за ново паркомясто там достигат 36 000 долара, което не включва сумата за закупуването на земята.

Правилата за паркоместа възпират строителни предприемачи и компании, които не могат да си позволят да спазят изискванията, а местата, на които е могло да има апартаменти, са погълнати от задължителни паркоместа.

Те също така увеличават уличните задръствания, въглеродните емисии и правят градовете трудно проходими за пешеходци, твърдят критиците на тази политика. Те водят и до неравенство, защото всички плащат за тях – дори и онези, които нямат или не могат да си позволят автомобил.

“Това вреди на икономиката, защото трябва да се включват разходите за паркиране,” казва Доналд Шуп, преподавател по градско планиране в Калифорнийския университет и противник на изискванията за паркоместа, които са въведени преди век.

До 20-те години на миналия век тротоарите в Ню Йорк, Лос Анджелис и други градове вече са претъпкани с автомобили.

За да се справят с този проблем, градовете започват да въвежда апарати за таксуване в най-гъстонаселените райони, надявайки се да ограничат количеството коли само до тези, които наистина имат нужда от тях и в също време да спечелят малко пари.

Започват и да създават изисквания за паркоместа за новите сгради. Те се засилват след Втората световна война, тъй като все повече хора шофират, построени са магистрали, а урбанизацията превзема страната.

Политици, архитекти и строителни предприемачи проектират градовете и предградията с целта всеки да разполага с достатъчно място за паркиране, дори и да не шофира.

Градовете обръщат курса

В своя книга от 2005 г. Шуп препоръчва градовете да премахнат изискванията, насочени срещу паркирането по улиците, да таксуват паркирането до тротоарите във основа на търсенето и да харчат събраните средства за подобряване на обществените услуги.

Неговите идеи вече имат подкрепа. Миналата година 11 града слагат край на минималните си изисквания за паркиране.

Калифорния пък се превръща в първия щат, приел законодателни промени, които слагат край на минималните изисквания за паркиране на ново строителство в близост до градския транспорт.

Четири града слагат край на тези изисквания през 2023 г., като сред тях е и Ричмънд, Вирджиния. Той и други градове ще позволяват на собствениците на имоти да решават колко места да добавят към проектите си, позволявайки на пазара да определя колко паркоместа са необходими.

Някои градове, като Нешвил, Тенеси, пък се движат точно в обратната посока, създавайк изисквания за максимален брой паркоместа, които ограничават броя на тези, които строителните предприемачи могат да изградят.

Достъпни жилища

Градовете търсят начини за преоткриване на публичните си пространства след пагубните ефекти от пандемията. Те също така са изправени пред недостига на достъпни жилища.

Премахването на изискванията за паркиране би могло да помогне и с двете предизвикателства. Вместо строителните компании да заделят земя за паркоместа, на нея може да се строят по-малки жилищни комплекси.

В Бъфало и Сиатъл, които слагат край на изискванията за минимален брой паркоместа през 2017 и 2012 г., респективно, близо 70% от новите жилища, построени след тези реформи, нямаше да съществуват, според предишните правила, твърдят от организацията Sightline Institute.

В Бъфало строителните предприемачи строят по-малко паркинги, отколкото се изискваше преди, и превръщат паркирането в екстра, начислявайки индивидуални потребителски такси, вместо да ги включват в цените на наема или жилищата, според учени от университета в Бъфало.

Строителните компании в Сиатъл са построили с 40% по-малко паркоместа, отколкото се изискваше преди реформите, което е довело до създаването на с 18 000 по-малко от тях, според проучване на Университета в Санта Клара.

Още по-добра мярка, според Brookings Institution, би било да се позволи на строителните компании и бизнесите да решават колко паркоместа да изграждат. На места, където търсенето на паркоместа е голямо, строителите ще избират да изграждат паркоместа.

На места, където обаче има свръхпредлагане на паркоместа и недостиг на достъпни жилища, според тях, “минималните изисквания за паркоместа са отживелица от 20-и век, която заслужава да бъде премахната.”

Прочети още

Виж всички