Пазарите отдавна ценообразуват понижения на лихвите от страна на водещите централни банки към края на 2023 г., но трайната инфлация, пазарите на труда и изненадващо устойчивата световна икономика карат някои икономисти да преосмислят очакванията си.

По-силните от очакваните данни за заетостта и БВП в САЩ очертават един ключов риск за това Федералния резерв да „вдигне крака си от спирачката за паричната политика“.

Устойчивостта на икономиката и състоянието на пазара на труда биха могли да подложат на възходящ натиск заплатите и инфлацията.

Основният индекс на потребителските цени в САЩ отстъпи от достигнатия връх от над 9% през юни 2022 г., падайки до едва 4.9% през април, но остава доста над целта от 2% на Фед.

Базисната инфлация, която изключва волатилни елементи, като горива и хранителните продукти, е на ниво от 5.5% през април.

След като по-рано през месеца Фед приложи десетото си повишение на лихвите от март 2022 г., увеличавайки основната лихва до диапазона от 5% - 5.25%, председателят на централната банка на САЩ Джеръм Пауъл намекна, че може би предстои пауза при юнското заседание.

Протоколът от последното заседание обаче показва, че някои членове на съвета по парична политика все още виждат необходимост от допълнителни повишения на лихвите, докато други очакват, че забавяне на икономическия растеж ще премахне необходимостта от по-нататъшно затягане на паричната политика.

Някои ръководители във Фед заявиха през последните седмици, че упорито високата инфлация може да задържи затегната паричната политика за по-дълъг период от време и че по-късно през годината може би предстоят още повишения на лихвите.

Индексът на цените при личните потребителски разходи, който е предпочитаният от Фед индикатор за инфлацията, нараства с 4.7% на годишна база през април, показаха изнесени в петък данни.

Това е индикатор за упоритостта на инфлацията и предизвика допълнителни залози, че предстоят по-високи лихви за по-дълъг период от време.

През последните няколко седмици икономисти заявяват пред CNBC, че централната банка на САЩ може да бъде принудена да затегне паричната политика по-агресивно.

Според инструмента FedWatch на CME Group, пазарите в момента отчитат близо 35% вероятност основната лихва на Фед да приключи годината в диапазона 5% - 5.25%, докато най-вероятният рейндж до ноември 2024 г. е 3.75% - 4%.

Според Патрик Армстронг, главен инвестиционен директор в Plurimi Group, съществува двоен риск за настоящото пазарно позициониране.

“Ако Пауъл понижи лихвата, вероятно това ще стане с повече, отколкото пазарът ценообразува, но смятам, че има над 50% вероятност той просто да не предприеме нищо до края на годината,” казва Армстронг.

Забавянето в Европа

Европейската централна банка (ЕЦБ) е изправена пред подобна дилема, след като забави темпа на повишение на лихвите от 50 до 25 базисни пункта на заседанието си през този месец. Основната лихва на банката в момента е на ниво от 3.25%, което е най-високото от ноември 2008 г.

Основната инфлация в еврозоната нарасна до 7% на годишна база през април, докато ръстът при базисната инфлация отчете изненадващо забавяне, предизвиквайки допълнителни дебати относно темпа на повишение на лихвите на ЕЦБ.

Икономиката на еврозоната нараства с 0.1% през първото тримесечие, което е под пазарните очаквания, но президентът на Централната банка на Германия Йоаким Нагел заяви през миналата седмица, че ще са необходими още няколко повишения на лихвите, дори и това да тласне икономиката на еврозоната към рецесия.

Централната банка на Англия

Великобритания е изправена пред много по-сериозно предизвикателство по отношение на инфлацията, отколкото САЩ и еврозоната, а потребителските цени в Обединеното кралство падат с по-малко от очакваното през април.

Годишният индекс на потребителските цени пада от 10.1% през март до 8.7% през април, което е доста над средните очаквания и над прогнозата на Централната банка на Англия от 8.4%.

Междувременно, базисната инфлация скача до 6.8%, в сравнение с 6.2% през март, което ще бъде по-притеснителното за съвета по парична политика на банката.

На фона на инфлацията, която продължава да бъде по-висока, отколкото правителството и централната банка се надяваха и в момента е почти два пъти по-висока, в сравнение със САЩ и значително по-висока от тази в Европа, трейдърите увеличиха залозите си, че лихвените проценти трябва да бъдат повишени още повече с цел ограничаване на ръста на цените.

Deutsche Bank прогнозира промяна на паричната политика “твърдо” към “по-високи лихви за по-дълъг период”, казва Санджай Раджа, старши икономисти на банката за Великобритания.

Пазарите в момента отчитат 92% вероятност от по-нататъшно повишение на лихвите с 25 базисни пункта през юни, с което основната лихва ще достигне 4.75%, според данни на Refinitiv от петък.

Въпреки очакванията лихвите да се повишават още в по-дълъг период, много икономисти все още предвиждат пълно обръщане на курса преди края на тази година.

От Berenberg преди това прогнозираха три понижения на лихвите до края на 2023 г., но ограничиха очакванията си до едно след излизането на данните за инфлацията през миналата седмица.

От германската банка запазват прогнозата си за 3% лихва в края на 2024 г. без промяна, очаквайки шест понижения от по 25 базисни пункта през следващата година.

От банката също така очакват 30% вероятност за допълнително повишение с 25 базисни пункта през август, с което основната лихва да достигне 5%.

Прочети още

Виж всички