На днешната дата (20 юни) през 1954 година е открит първият мост, който свързва България и Румъния през река Дунав. Наречен е Мост на дружбата и, по онова време, е най-голямото комбинирано мостово съоръжение за автомобили и влакове в Европа. 

Дунав мост е първата подобна конструкция в съвременната ни история, но всъщност първите мостове в тази част от течението на реката са изградени още по времето на Римската империя при управлението на император Траян в началото на 2-ри век след Новата ера. 

След това обаче, в продължение на над 18 века сухопътната връзка между териториите на днешна България и Румъния е прекъсната. 

Първите проучвания и проекти за изграждането на мост над Дунав, който да свърже сухопътния трафик от Западна и Централна Европа през Балканския полуостров с Бяло море, датират още от средата на 19-и век. 

След края на Кримската война (1853-1856 г.) Османската империя започва да обмисля строителството на линията Виена – Белград – София – Цариград с отклонение от Ниш до Солун. Австроунгарската империя оказва силен натиск за осъществяването на проекта, но той така ѝ не става реалност. 

През 1881 г., три години след Освобождението на България, се установяват първите контакти между Българското княжество и Румъния, като се обсъжда и възможността за строителство на мост над река Дунав. Идеята на румънската страна от 1884 г. е за строителството на мост между Свищов и Зимнич, но българският министър-председател Петко Каравелов е резервиран, защото смята, че свързването при тези пунктове не е съгласувано с плановете за железопътната мрежа в България и би струвало прекалено скъпо. 

През 1890 година в Румъния дори се провежда търг, в който участват няколко фирми, желаещи да се заемат с изграждането на моста над Дунав. Една от тях е и тази на френския инженер Густав Айфел, станал известен със своята кула в Париж и с изграждането на Статуята на свободата в Ню Йорк. 

Всички тези идеи обаче остават само на хартия. В началото на 20-и век идеята за строителство на мост на река Дунав между България и Румъния отново влиза в дневния ред, но по една или друга причина реализацията ѝ се отлага. Двете Балкански войни, последвани от Първата световна война, водят до ново замразяване на преговорите.

В края на 20-те години на XX век започват проучвателни разговори, свързани с изграждането на мост над река Дунав, от страна на България, в които впоследствие се включват Румъния, Гърция, Полша, Югославия и други държави. Преговорите са изключително динамични като до началото на Втората световна война заинтересуваните страни така и не успяват да сключат споразумение. 

Основната идея, около която се обединяват повечето участници, е за изграждането на мост в района на Корабия – Гиген. Аргументите за местоположението са както от географски характер, свързани релефа и почвената характеристика на терена,  така и политически и стопански – изграждането на сухоземна връзка и излаз на Бяло море за страните от Централна и Западна Европа.

Преговорите са подновени след края на Втората световна война, но тогава решаваща роля за местоположението и начина на изпълнение на конструкцията има Съветският съюз. 

През януари 1948 година между България и Румъния е подписан Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ. На срещата, състояла се в Букурещ, двете правителства взимат и решение за изграждане на съоръжение над Дунава между Гиген и Корабия, но две години по-късно, на 11 март 1950 година, Централният комитет на Българската комунистическа партия изразява съгласие с предложените условия от страна на съветското правителство за построяване на моста през река Дунав между Русе и Гюргево. 

Изпълнението e възложено на Министерството на пътните съобщения на Съветския съюз, а обектът получава наименованието 889. В България пристигат стотици съветски специалисти, а строителството се изпълнява в условията на строга секретност.

Мостът е изграден само за две години и три месеца - от началото на 1952 г. до март 1954 година. Дължината му е 2224 метра с 38 междинни опори, а пътното платно преминава на 30 метра над реката. Разгънатата площ на стоманените конструкции е почти 200 000 кв. метра, а разгъната площ на бетоновите повърхности - над 10 000 кв. метра.

Архитектурното оформление на моста е дело на архитект Георги Овчаров, а автор на художественото оформление (порталите на българския и румънския бряг, както и орловите глави по неговата дължина) е украинският скулптор Михайло Парашчук.

В днешно време през Дунав мост преминават близо 2000 камиона и над 4000 леки автомобила на ден. 

Прочети още

Виж всички