Корабоплавателната индустрия е поставена под все по-голям натиск да намали драстично емисиите на затоплящите планетата вредни газове.

Всяка година морският транспорт отделя въглероден диоксид колкото Германия, но е най-големият глобален сектор без цели за постигане на нетни нулеви емисии.

Някои делегации на срещата на високо ниво на ООН, която започва днес, искат това да се случи до 2050 г., а емисиите да бъдат намалени наполовина до 2030 г.

Според някои природозащитници, това би била климатичната "сделка на десетилетието", ако бъде сключена.

Постигането на "нетни нулеви емисии" би означавало, че всички оставащи емисии от корабоплаването са компенсирани чрез активното премахване на парниковите газове от атмосферата.

От години индустрията на корабоплаването, правителства и природозащитни организации спорят за това как да направят транспортирането на стоки по море по-зелено.

Въпросът беше счетен за прекалено сложен, за да бъде включен в Парижкото споразумение за климата от 2015 г., което има за цел да ограничи глобалното затопляне.

Това е важно, защото около 90% от продуктите и стоките, които светът потребява, се транспортират с кораби.

Тези плавателни съдове често горят силно замърсяващи горива, които допринасят с до 3% от глобалните емисии на въглероден диоксид, или приблизително колкото тези на Германия или на 243 електроцентрали на въглища.

Този дял може да нарасне с до 50% до средата на века, ако не се предприемат по-сериозни действия, предупреждават експерти.

Настоящите планове на корабната индустрия предвиждат само намаляване наполовина на емисиите до средата на този век - ангажимент, който учените казват, че далеч не съответства на Парижкото споразумение за климата.

Тази седмица, под контрола на Международната морска организация (IMO), която е специализирана институция към ООН, делегати от 175 държави ще се срещнат в Лондон, за да обсъдят нов график за пълното декарбонизиране на тяхната индустрия.

Природозащитници искат да видят много по-амбициозни цели - с намаляване на вредните емисии наполовина до 2030 г. и нова цел за нетни нулеви емисии до 2050 г. Други искат да се стигне по-далеч и настояват за пълна декарбонизация до 2040 г.

Много страни подкрепят подобни усилия, а някои транспортни компании също искат постигане на напредък в плановете за по-чист транспорт.

От втората най-голяма компания за морски превози в света Maersk гледат оптимистично на нещата, като са си поставили за цел постигане на нетни нулеви емисии до 2040 г.

Предишни опити за по-амбициозни действия в IMO не срещнаха разбиране от страна на редица страни, като Китай, Индия и Саудитска Арабия, които искат да защитят собствените си вътрешни интереси в корабоплаването.

Наблюдатели твърдят, че ако на срещата в Лондон бъдат договорени тези нови цели за корабоплаването, това би бил най-големият напредък срещу климатичните промени от Парижкото споразумение за климата.

"Това би било споразумението не само на годината, но вероятно и на десетилетието," казва Джон Магс от Clean Shipping Coalition.

В индустрия по-общо има разбиране, че е необходима реформа, но има и опасения, че новите цели ще бъдат прекалено предизвикателни и скъпи.

Проведено наскоро изследване показа, че намаляването на емисиите от корабоплаването наполовина през това десетилетие ще увеличи само с около 10% общи разходи по тези дейности.

Миналата седмица генералният секретар на IMO Китак Лим призова делегатите "да направят компромиси и да намерят решения", описвайки 2023 г. като "година на решителни климатични действия".

Неговите възгледи се споделят от Фаиг Абасов от организацията Transport and Environment, който казва: "Да изчакваш до 2050 г., за да се декарбонизираш, е като да изчакаш къщата ти да изгори, преди да се обадиш на пожарната. Това, което е необходимо, е политическа воля."

Прочети още

Виж всички