Въодушевлението около водорода нараства все повече в последните години – мнозина го виждат като важен инструмент за намаляването на отпечатъка на тежката промишленост върху околната среда и за подпомагане на икономиките да постигнат целите си за нетни нулеви емисии.

Секторът на зеления водород, който е фокусиран върху производството му чрез възобновяеми източници - като вятър и слънчева енергия, най-вече привлича интерес и може да се похвали с някои от най-известните поддръжници.

Сред тях е и германският канцлер Олаф Шолц, който през 2022 г. го определи като “една от най-важните технологии за климатично неутрален свят” и “ключът към декарбонизирането на нашите икономики.”

В света на бизнеса, международни компании - от Iberdrola до Siemens Energy, също се опитват да постигнат напредък в сферата на зеления водород. 

И макар да има огромно вълнение около потенциала му, а Международната агенция по енергетика (МАЕ) да го определя като “универсален енергиен носител”, несъмнено има и много предизвикателства.

Като за начало, по-голяма част от производството на водорода все още е базирана на изкопаеми горива, а не на възобновяеми енергийни източници, което си противоречи с целите за нетни нулеви емисии.

Когато става въпрос за зеления водород, по-конкретно, производствените разходи са сериозен въпрос и трябва да бъдат намалени в идните години. Транспортирането на водорода от производствените обекти до потребителите е друг, също толкова важен фактор, който трябва да се има предвид.

“Транспортирането на водорода е доста скъпо,” казва пред CNBC Мъри Дъглас, който отговаря за водородните изследвания в Wood Mackenzie. “От техническа и инженерна гледна точка, транспортът му е по-труден от този на природния газ,” допълва той.

Дъглас не е единственият, който посочва част от предизвикателствата пред доставянето на водород.

От министерството на енергетиката на САЩ отбелязват, че ключовите предизвикателства “включват намаляване на разходите, увеличаване енергийната ефективност, поддържането на чистота на водорода и минимизирането на изтичането на водород.”

От министерството допълват, че са необходими повече проучвания, за да “се анализират компромисите между възможностите за производство на водород и възможностите за доставка, когато се разглеждат заедно като система.”

Във връзка с логистиката около зеления водород, по-конкретно, една сфера, която ще има нужда от внимание, е местоположението на производствените съоръжения. 

Често те се намират на места, където има възобновяеми енергийни източници в изобилие, като Австралия, Северна Африка и Близкия изток, но са на много километри разстояние от местата, където, всъщност, ще се ползва водородът.

Дъглас от Wood Mackenzie засяга и възможностите за транспорт, когато обсъжда инвестиционния хоризонт в следващите 10 години.

“Транспортът може да стане по тръба, но ще имате нужда от специален тръбопровод,” казва той, отбелязвайки, че това вероятно ще трябва да е нова инсталация, която да е близо до крайните потребители.

Единствената друга реалистична опция в този инвестиционeн хоризонт е свързана с транспорта на водород под формата на амоняк. “Произвеждате зеления водород, а след това го синтезирате в амоняк с помощта на азот,” казва той.

Транспортирането на амоняк е доста добре установена индустрия и по света вече има доста терминали за подобна дейност. След това този aмоняк може да бъде продаван директно на крайните потребители, като производителите на изкуствени торове.

Алтернативна опция е “амонякът отново да бъде превърнат във водорoд,” но този процес също ще има своите проблеми, като енергийни загуби.

Йорго Шацимаркакис, главен изпълнителен директор на асоциацията Hydrogen Europe, казва, че е оптимистично настроен относно перспективите пред зеления водород.

Според него, той „ще се превърне в глобална суровина,” но също така набляга на важността от наличието на “ефективна система за доставки.”

Шацимаркакис също така очертава нуждата от програма за сертифициране, защото “трябва да има доказателство, че зеленият водород е произведен от възобновяема енергия.”

Въпреки някои големи препятствия, вече започват да се оформят партньорства и програми, свързани с предлагането и разпространението на зелен водород. По-рано през годината Greenergy и Octopus Hydrogen обявиха, че са сформирали партньорство за доставки на зелен водород.

Германската компания Enertrag твърди, че от 2021 г. “използва танкер и наземен транспорт, за да доставя големи количества зелен водород на клиенти”.

През 2022 г. базираната в Мадрид енергийна компания Cepsa обяви, че ще си партнира с пристанището в Ротердам за разработването на “първия коридор за зелен водород между Южна и Северна Европа.”

Въпреки че технологиите и познанията за производство и доставки на водород са налице, остава един проблем.

“Индустрията знае как да транспортира водород,” казва Дъглас, допълвайки, че енергийният и химическият сектори транспортират суровината от дълго време — "това не е нещо ново, просто е скъпо.”

Той смята, че намаляването на производствените разходи е от ключово значение. Колкото по-ниски са те, толкова по-управляеми биха били транспортните разходи.

“Ако втечнявате водорода, той трябва да е с много ниска температура, а това е просто скъпо,” казва Дъглас. “Ако го превръщате в амоняк, там също има разходи, както и редица предизвикателства около токсичността.”

“Индустрията знае как да прави всичките тези неща. Просто всичко се свежда до разходите.”

Прочети още

Виж всички