Хората са се избивали помежду си от самото начало на своето съществуване. Организираните военни действия обаче водят началото си от епохата на неолита, когато определени общества започват да се занимават със земеделие и да живеят в постоянни селища.

Археологическите доказателства сочат, че неолитните войни са преминали от дребномащабни сблъсъци и кланета до по-дълги и по-сложни конфликти.

Ранните хора са участвали във войни само в най-широкия смисъл на думата. 

"През по-голямата част от историята на нашия вид това са били много малки, неорганизирани, децентрализирани набези, подобни на това, което се наблюдава при шимпанзетата.

В най-общия случай една група хора се е сблъсквала с друга група и се е опитвала да я унищожи“, коментира за History.com Люк Гловацки, асистент по антропология в Бостънския университет. 

Начало на селското стопанство и възход на войните

Преди около 12 000 години земеделието се появява в т. нар. Плодороден полумесец в района на Месопотамия и гъстотата на населението се увеличава дори в районите без силно развити култури. 

"Селското стопанство не е необходимо за воденето на война, но със сигурност я улеснява", казва Гловацки. 

Към днешна дата изследователите не са открили категорични доказателства, че организираните военни действия са предхождали т. нар. Неолитна революция. Първите истински военни конфликти обаче избухват скоро след това.

Проучване от 2016 г. открива, че преди около 10 000 години близо до езерото Туркана в Кения е извършено клане, като по останките на жертвите има следи от вързани ръце, рани от стрели и счупени черепи.

„Смятам, че това е най-надеждното ранно доказателство за клане“, казва Гловацки, който не е участвал в проучването. 

"Това са били ловци-събирачи, които са имали известно количество хранителни запаси и вероятно по-ограничена мобилност", смята Люк Гловацки. По думите му, нападения от подобен мащаб изискват повече координация и планиране, отколкото набезите от типа "око за око“.

Те са показателни за началото на по-сложни военни действия и обикновено се случват, когато хората преминават от мобилен към заседнал начин на живот.

В днешна Германия е извършена подобна атака преди около 7000 години, при която нападателите очевидно са измъчвали жертвите си, като са чупели пищялите им, преди да ги убият.

Подобни неолитни битки са разкрити и на други места в Германия и Австрия, както и в Хърватия и Франция. Междувременно, жителите на Йерихон - един от най-старите градове в света, построяват защитни стени около 8000 г. преди Новата ера най-вероятно, за да предпазят от нашественици.

Подобни неолитни конфликти се смятат за комбинация от бързи атаки или кратки набези, обикновено продължаващи не повече от няколко дни и засягащи не повече от 20 или 30 индивида, според археологическите проучвания. 

Истинските войни започват преди повече от пет хилядолетия

Някои битки от по-късния неолит може да са били по-сложни, отколкото се е предполагало преди, според проучване, което анализира скелетните останки на 338 души, загинали в Северна Испания преди около 5000 години.

Първоначално за тези останки, открити случайно при строителни работи през 1985 г., се смятало, че представляват друго неолитно клане.

Но по-детайлното изследване на скелетните наранявания, които непропорционално засягат мъжете и до голяма степен не са фатални (нещо, което не се наблюдава в други неолитни селища с масови смъртни случаи в Европа), навеждат учените на мисълта, че продължителната борба е продължила месеци или дори години.

"Смятаме, че виждаме резултата от регионален междугрупов конфликт“, казва Тереза Фернандес-Креспо, археолог от университета във Валядолид в Испания, която е един от авторите на проучването.

Тя добавя, че конкуренцията за ресурси и по-сложната социална структура на обществото може да са били източник на напрежение, което потенциално ескалира в смъртоносно насилие. 

С напредването на неолита развитието на селското стопанство може да е вървяло ръка за ръка с еволюцията на военните действия. 

"Тъй хората е трябвало да си сътрудничат, за да напояват земята, идеята за съвместна работа е създала и първите армии. И, разбира се, е имало какво да защитават - своята земеделска земя", казва Алфред Брадфорд от катедрата по древна история в Университета на Оклахома.

Медните инструменти и оръжия започват да заменят каменните върхове на стрелите, копията, остриетата и брадвите в Близкия изток и другаде.

До настъпването на бронзовата епоха около 3300 г. пр. н. е. ранните цивилизации в Месопотамия и Северна Африка вече са развили големи армии с официални лидери, вериги на командване, отделни единици и системи за снабдяване.

Тези цивилизации, грамотни и артистично настроени, са документирали своите военни кампании.

Така нареченият стандарт на Ур от около 2500 г. пр. н. е., например, изобразява настъпваща шумерска армия с колесници и пехота, докато палитрата на Нармер илюстрира египетско завоевание от 3000 г. пр. н. е.

С изключение на Древна Гърция, мащабните войни "пристигат" в Европа доста по-късно. Около 1200 г. пр.н.е. битка покрай река Толензе в Германия включва около 4000 бойци.

Междувременно, армиите се развиват на места, като Перу, Мексико и Китай. Още в края на второто хилядолетие преди Новата ера по целия свят военните действия вече започват да приличат на това, което са днес.

Прочети още

Виж всички