Коледните базари предизвикват носталгия у мнозина със своите ярки светлини, сладки миризми и приятна атмосфера, напомнящи на посетителите за това как са изглеждали празниците в миналото.

Но докато традицията на активната улична търговия по време на празничните дни датира от стотици години, коледните базари, или поне видът, в който са популярни днес, е сравнително модерен феномен, пише списание Smithsonian. 

"Иронията е, че коледните базари често се представят за някаква древна традиция и много хора вярват, че това е така. Но всъщност, те са доста по-ново явление“, казва историкът от държавния университет на Джорджия Джоузеф Пери.

Коледните базари се провеждат ежегодно в десетки градове на всички континенти по света. Обикновено те включват щандове на открито, павилиони за подаръци, сезонни лакомства и топли напитки.

Богато украсените светлинни декорации и празничните представления често съпътстват тази форма на търговия. 

"Носталгията по миналото, което вече не съществува, е много важна за привлекателността на коледните базари. Но въпреки това корените на тази "традиция" са изцяло меркантилни и се крият в културата на търговия и потребление от 19-и век", разказва Пери. 

Произходът на коледните базари

Първият официален коледен базар е организиран във Виена през 1296 г., когато херцог Албрехт I разрешава 14-дневни панаири през месец декември. Въпреки че тези празненства се органазирали по това време на годината, те не били пряко свързани с Коледа и не изглеждали религиозни по природа.

Друг ранен пример за подобно търговско изложение, но не непременно с коледна тематика, може да се открие в историята на Бауцен, Германия. През 1384 г. кралят на Бохемия Вацлав IV дава на града правото да провежда свободен пазар, който позволява на месарите да продават месо до Коледа.
 
Историците обаче не са единодушни за това как и кога може да се идентифицира окончателно първия официален коледен базар. За тази титла спорят много градове, като Дрезден, който се провъзгласява за дом на "най-стария коледен базар в Германия.“ 

Коледните базари може би наистина имат предимно немски произход, но в крайна сметка, те се разпространяват и в немскоговорящите части на Италия, Швейцария и Франция. Тази тенденция се вписва в общия произход на коледните практики.

Счита се, че традицията да се поставя коледна елха на празника е възникнала именно в Германия през 16-и век. Според преподобния Робърт Колб, теолог в Семинарията Конкордия, Сейнт Луис, първото писмено споменаване на коледната елха се появява в документ от 1527 г. от германския град Майнц.

Предефиниране на коледните традиции

През Средновековието даването на подаръци е било по-тясно свързано с 6 декември, деня на Свети Николай, отколкото с Коледа. Смятало се, че като покровител на децата светецът възнаграждавал доброто поведение с подаръци.

Коледа, от друга страна, отбелязвала края на постите и началото на 12-дневен празник, посветен на раждането на Исус Христос.

Идеята да се дават подаръци на 25, а не на 6 декември, обикновено се приписва на Мартин Лутер - германският свещеник, който поставя началото на протестантската реформация от 16-и век.

Подчертавайки важността на пряката връзка с Бог, Лутер и неговите последователи отхвърлят религиозното изкуство, особено иконите на светци, като идолопоклонническо отвличане на вниманието от основите на християнската вяра.

„Като част от опитите на Лутер да се противопостави на почитането на светиите като централен елемент от ежедневната християнска практика, той предлага раздаването на подаръци да бъде преместено от деня на Свети Николай. Тази промяна е в съответствие с визията на реформатора за Бог като „добър и даващ родител“, обяснява Колб. 

Но тъй като подаръците постепенно стават синоним на Коледа, някои членове на обществото възразяват срещу все по-материалния характер на празника. През 17-и век английските пуритани твърдят, че Коледа се е превърнала в повод за гуляи и прекаляване с алкохола.

Наредба, приета от британския парламент през 1643 г., отбелязва, че християните "са превърнали този празник, посветен на паметта на Христос, в нещо съвсем различно, като са дали свобода на плътските и чувствени удоволствия“.

Комерсиализацията на Коледа

Въпреки тези критики към празничния сезон, коледните базари набират популярност в цяла Европа през 17-и и началото на 18-и век. Подобно на днешните, те са били места за закупуване на месо, печива и стоки.

Те често се намирали близо до църквите, действайки като място за събиране на граждани от всички класи - работници, чуждестранни пътешественици и благородници.

С нарастването на популярността на коледните базари правителствата осъзнават, че се нуждаят от по-голяма регулация. Берлин, например, през 1750 г. постановява къде трябва да е местоположението на коледния базар в града и колко дълго може да остане отворен (от 11 декември до 6 януари).

Самото тържище пък нараства от приблизително 50 сергии през 1650 г. до около 600 през 1840 г.

Коледните базари са повлияни пряко от времето и променящите се вкусове. Заповед на полицията във Франкфурт от 1869 г. постановява, че коледният базар в града може да работи само от 5 декември до 1 януари, но без да се продават стоки по време на литургията на 25 и 26 декември, както и на 1 януари.

Освен това за продажба били разрешени само „истински коледни предмети“, включително детски играчки, коледни елхи, меденки и сладкарски изделия.

Освен религиозните ограничения и местните разпоредби, коледните базари от 19-и век трябвало да се конкурират с универсалните магазини, чиито масово произвеждани стоки били много по-евтини и лесно достъпни от домашно приготвените продукти, продавани на откритите сергии.

Във връзка с нарастващото политическо влияние на нововъзникващите универсални магазини, коледните базари биват изместени във все по-периферни зони на градовете, а много от търговците, главно деца, се разхождали по улиците със своите стоки.

И въпреки острото недоволство на гражданите, градската администрация на Берлин посочва пречките пред пешеходния и конния трафик като оправдание за последователните премествания на мястото за провеждане на коледните базари на все по-отдалечени и непривлекателни места. 

Златният век на коледните базари

До края на 19-и век коледните базари постепенно намаляват. През 20-те години на 20-и век журналистът Ханс Оствалд пише за Берлин, че "само оскъдните останки от коледния базар в източната част на столицата все още изкушават желанията и надеждите на децата“.

Нацисткият режим възражда традицията през 30-те години на миналия век, присвоявайки я като пропаганден символ на германското величие.

Местните власти преместват Берлинския пазар обратно в центъра на града, където той привлича рекордните 1.5 милиона посетители през 1934 г. Две години по-късно на него присъстват два милиона души.

Нацистите гарантират, че коледните пазари остават верни на името си, като през 1933 г. ги задължават да продават артикули, специално свързани с празника.

Одобрените стоки включват украси за коледна елха, играчки, джинджифилови сладки и венци. Това обаче са предмети, които омаловажават религиозните корени на Коледа в полза на представянето на празника като арийска националистическа традиция. 

Организаторите използват гирлянди, стъклени топки и приказни светлини, за да създадат празнична атмосфера. В края на 30-те години на миналия век сергиите за храна, предлагащи братвурст, херинга и други немски лакомства, също се превръщат в основни белези на коледния базар. 

"Въпреки че управляващите по онова време твърдят, че са вкоренени в традицията, от решаващо значение за коледните базари, всъщност, се оказва превръщането им от предимно търговска операция в културно събитие“, пишат историците Дирк Спенеман и Мъри Паркър от университета Чарлз Стърт в Австралия.

Коледните базари в Германия се разпадат по време на Втората световна война, но се възраждат след края на конфликта, до голяма степен поради нарастването на консуматорската култура.

В края на 60-те и 70-те години те се отварят още през последния уикенд на ноември, предоставяйки на купувачите още повече възможности за харчене. 

Днес Германия е домакин на около 3000 коледни базара годишно. Повечето от тях датират отпреди 50-60 години, което ги прави относително съвременни. 

През последните десетилетия "традицията" на коледните базари се разпространява по целия свят, привличайки посетители в Европа, Северна Америка и Азия. Въпреки че всеки пазар е уникален, това, което обединява повечето от тях, е скритото очарование от миналото.  

Това човешко желание за "романтизиране" на историята не е нов феномен. През 30-те години на 19-и век немският романтичен писател Лудвиг Тик публикува новела, която се развива по време на коледния базар в Берлин през 1791 г., изразявайки носталгия по така наречената "златна ера" в миналото на пазарите.

"Най-прекрасни бяха вечерните часове, когато тази широка улица беше осветена от много хиляди светлини от сепаретата. И хиляди хора се разхождаха с планове за покупка, разказваха истории, смееха се и плачеха на глас сред сладките аромати на различните сладкиши със захар и марципан.

Тези плодове в примамлива имитация, фигури от всякакъв вид, животни и хора, всички блестящи с ярки цветове, усмихваха нетърпеливите зрители”, пише авторът. 

Въпреки че тази идеализирана визия за коледните базари може да не е съществувала точно както я е описал Тик, радостното чувство, тълпите от хора и аромата на захар във въздуха продължават да са абсолютно реални 200 години по-късно.

Прочети още

Виж всички