“Проваляйте се бързо, проваляйте се често” е бизнес матра на Силициевата долина. Преподавателят в бизнес училището на Харвардския университет Ейми Едмъндсън обаче не е съгласна с нея. Вместо това, тя казва, че трябва да се фокусираме върху това да се проваляме интелигентно.

Интелигентните провали обикновен са резултат на “усилия да се научи или опита нещо ново, което някой не може да направи идеално от първия път,” казва Едмъндсън пред CNBC.

Вашата цел, когато се опитвате да успеете, би трябвало да бъде да се уверите, че всичките ви провали са интелигентни, както и че се учите от тези грешки, казва Едмъндсън.

Защото - въпреки нашето желание да се усъвършенстваме, хората са склонни да не говорят за провала и са доста нетърпеливи да го прикрият.

Едмъндсън посочва трите основни стъпки, които трябва да направим, за да се уверим, че не просто се проваляме бързо и често, а че се проваляме интелигентно и си вадим поуки от това, което ни води към успех.

Избирайте битките си мъдро

Преди да започнете да вървите към успеха с провали, има три ключови стъпки за избиране на интелигентни провали, казва Едмъндсън.

1. Уверете се, че вашите действия са насочени изрично към преследването на цел, като разработването на продукт, нова услуга или някакво подобрение във вашия живот.

За да го направите, трябва да се уверите, че разпознавате конкретна възможност да вървите напред и знаете точно към какво се стремите, вместо да стреляте в тъмното.

2. „Напишете си домашното“ във връзка предишни опити. Повтаряте ли просто същите грешки, които някой е направил и се е провалил? Вашите опити трябва да бъдат оригинални и добре информирани, казва Едмъндсън.

Уверете се, че не прекалявате с ресурсите си. “Интелигентният неуспех е такъв, който не е гигантски, а толкова голям, колкото трябва да бъде,” казва Едмъндсън.

В крайна сметка, става въпрос за минимизиране на рисковете. Разберете как вашият опит може да бъде толкова евтин и безопасен, колкото можете да го направите.

3. “Ако опитвате нова рецепта, вие я изпробвате у дома, а не когато сте поканили госта за вечеря,” казва тя.

“Когато знаем, че рисковете са по-малки, че можем да го направим зад затворени врати, без да харчим много пари и че никой няма да пострада, тогава трябва да сме много по-склонни да експериментираме.”

Не питайте защо или кой, а какво

След като сте се провалили интелигентно, трябва да се уверите, че вашият анализ на провала е правилен, за да си гарантирате, че ще се поучите от него.

Не обичаме да се връщаме към грешките си и да правим систематичен преглед, защото искаме да забравим бързо провала, обяснява Едмъндсън.

Ние обичаме или да виним сили извън нашия контрол, или да замазваме грешките. Дори и да мислите, че не правите това, Едмъндсън казва, че “най-добрият ѝ съвет е да приемете, че имате тази нагласа, защото всички я имаме в известна степен.”

За да се мотивирате да преминете към нагласа за научаване на нови неща, трябва целенасочено да си повтаряте, че вашият провал е инвестиция в бъдещето. “Вие сте вложили пари и време в това, нека получим стойност срещу тези пари,” казва тя.

След това трябва да поработите върху това да промените инстинкта си за търсене на вина.

“Ние инстинктивно оформяме процеса по вземането на поука от провала като това кой е виновен вместо какво се е случило,” обяснява Едмъндсън. “И когато тръгвате с тази нагласа, вие нямате търпение да установите, че вината не е била ваша.”

Така че подхождайте към провалите си с въпроса “какво се случи”, а не “защо се случи” или “кой го направи.” Бъдете възможно най-подробни във вашето описание на това какво се е случило.

“Защо” или “кой” са въпроси с емоционален заряд, за разлика от “какво”, и въпреки че е полезно да ги зададете на по-късен етап, те не са добри въпроси за начало, казва тя.

Уверете се, че хората около вас не се притесняват да говорят

“Важна за усвояването на провала” е концепцията за психологическата безопасност, или “вярата, че можете да говорите честно и открито за всеки аспект от работата с въпрос, загриженост или несъгласие.”

Ако хората около вас се чувстват в психологическа безопасност, това ще гарантира, че могат да говорят бързо, когато смятат, че допускате грешка. Насърчаването на такава среда може да ви помогне да предотвратите много видове ненужни провали, казва тя.

От помощ ще е и ако хората, които работят с вас, имат по-голяма готовност да опитват нови неща. Ако вашите колеги или служители се страхуват от отмъщение за техните грешки, те може да се изкушават да премълчават нови идеи.

С психологическата безопасност “идват и идеите на утрешния ден, които променят играта,” казва Едмъндсън.

Има три начина да увеличи психологическата безопасност на хората около вас. Може да привлечете вниманието към новостта или риска на проблема, за да накарате хората да се чувстват комфортно да споделят мнението си за него.

Едмъндсън съветва да казвате, например “Никога не сме правили проект като този” или “Има много несигурност в плана”, когато опитваме тези нови неща. Насочането на вниманието към тези атрибути на работата прави така, че да изглежда разумно, че гласът на всеки е от значение.

След това може да “предизвикате активно участие”, като задавате въпроси на всяка стъпка от процеса. Това не гарантира непременно, че хората ще ви казват истината всеки път, но дава “ясно да се разбере, че всъщност искате да чуете мнението на всеки,” казва тя.

На последно място, когато някой говори против вас, отговаряйте по далновиден и съпричастен начин. Добър пример, според Едмъндсън, е използването на “Много благодаря, че ме уведомихте”, последвано от “Как мога да помогна?”

Милиардерът и основател на Kind Snacks Даниел Лубецки заяви пред CNBC по-рано през годината, че неговият основен съвет за успех е това, че се обгражда с хора, които му предоставят честна и неподправена обратна връзка и подхранва среда на “сърдечен дебат”.

“Ако не се обграждате с подобни хора, тогава е много по-трудно да постигнете успехи, защото можете да влезете в режим ‘Аз съм невероятен’ и да не осъзнавате кога грешите,” казва той.

Прочети още

Виж всички