Силно солено море, което се затопля сериозно в разгара на лятото, е враждебно място за оцеляване на повечето растителност.

И все пак в един ъгъл на Абу Даби, където солената вода се слива с изгорената от слънцето брегова линия, има гора, която не само оцелява, но и процъфтява – създавайки естествено убежище за дивата природа.

Jubail Mangrove Park е зелено пространство от сиви мангрови дървета на североизточния край на остров Ал Джубайл в Абу Даби, където плитките приливни водни пътища се разливат в чистото синьо Арабско море.

Отворен като туристическа атракция точно преди пандемията, паркът разполага с красив облицован с дърво приемен център и мрежа от привлекателни крайбрежни алеи, които минават през дърветата и над водата, предлагайки гледки отблизо към флората и фауната, разказва CNN.

Това е спокоен свят, далеч от блестящите небостъргачи и замъглената от горещина суматоха на центъра на Абу Даби, макар и само на кратко разстояние с кола.

Посетителите могат да прекарват часове тук, слушайки крясъка на птиците, шума от скачащите във водата риби и плискането на вълните.

„Да бъдеш тук е лечебен процес, особено при изгрев или залез слънце“, казва Диксън Дулауен - водач ветеран, който оглавява обиколки с каяк или електрическа лодка из мангровите гори, когато приливите се покачат достатъчно. „Ако сте имали много лош ден, това е чудесно място за почивка.“

Не само хората се възползват от възстановителните сили на мангровите гори. Учените казват, че издръжливите дървета помагат и за възстановяването на планетата, като поглъщат и съхраняват въглероден диоксид, насърчават биоразнообразието.

Мечтана дестинация

Най-добрият начин да видите как мангровите дървета правят своята магия е във водата, следвайки водачи, като Дулавен, в един от ярко оцветените каяци на Джубайл. Обиколките се провеждат през деня, а понякога и през нощта, в зависимост от приливите и отливите.

Водейки пътниците през изкуствено създаден канал, Дулауен посочва тълпи от малки черни раци, които се спускат по пясъчните легла около основата на мангровите гори.

Растенията имат симбиотична сделка с ракообразните, обяснява той. Те поглъщат изхвърлените листа и се крият от хищници в клоните им, като същевременно разпространяват семена и разбиват гъстата солена утайка, позволявайки им да растат.

А корените са нещо, което трябва да се види. Сивите мангрови гори имат звездообразна мрежа от корени, които впоследствие поникват в собствена мини-гора от "тръби", известни като пневматофори, които стърчат над водата като шнорхели, позволявайки на растението да диша.

Издърпвайки каяците нагоре на девствен пясъчен плаж, който се появява само при отлив, Дулавен приканва да се разгледат по-отблизо мангровите листа, които изглежда отделят сол. Това е част от процеса, който им позволява да растат в морска вода, която би била токсична за други растения.

Дюлавен посочва някои други растения, които формират местната екосистема. Има зелен и тънък блатен самфир, подобен на растението, което често се среща като кухненска подправка в района. Той казва, че местните бедуини традиционно са го използвали като лекарство за камили или коне.

Жълтото цвете, цъфтящо върху корените на самфира, е пустинен зюмбюл - паразитно растение, което често служи за медицински цели, включително, казва Дулавен, като естествена алтернатива на виаграта.

Зелени чапли шумолят тук-там сред дърветата, кацайки, за да дебнат жертви през меката утайка. В чистата вода могат да се видят обърнати с главата надолу медузи, които се носят над люлеещата се морска трева. Костенурките също са чести посетители тук.

Екосистемни инженери

Спокойствието на това кътче на Абу Даби се дължи отчасти на факта, че е забранено за джетове и развлекателни плавателни съдове, които бръмчат нагоре-надолу по други части на бреговата линия.

Дулауен и неговите колеги водачи също помагат, като усърдно загребват всеки боклук и гонят нежеланите гости. „Няма друго място в ОАЕ, което да може да се сравни с това тук“, казва той гордо. „Бистротата на водата, естествената дива природа - идеално е.“

Правителствени и частни програми за засаждане водят до разширяване на мангровите площи през последните години както в Джубайл, така и в Източния мангрови парк в Абу Даби. За всяко изгубено дърво се засаждат още три.

Това е история за успех в областта на околната среда, казва Джон Бърт, доцент по биология в Нюйоркския университет в Абу Даби.

Той описва мангровите гори като „екосистемни инженери“, които не само изграждат свои собствени местообитания, но създават перфектната среда за десетки други видове.

„Те са гореща точка за разнообразие“, казва той. Раците са щастливи заради сделката си с мангровите дървета. Рибите са щастливи, защото има много храна за отглеждане на малките им. Рибарите са щастливи, защото тези малки растат и са важни за търговския риболов в по-дълбоки води.

И птиците са щастливи. „Тези мангрови гори са на миграционния път на много видове, летящи между Африка и Евразия“, казва Бърт. „През есенния сезон ще видите много птици, които спират да си починат и да се хранят в тази зона.“

Има и нещо друго. В нашата ера на изменение на климата, супер устойчивите мангрови гори на Абу Даби могат да държат ключа към предсказване на това как средата на планетата ще се адаптира към глобалното затопляне и покачването на моретата.

Те са важни като морска екосистема, която поема повече въглерод, отколкото изхвърля, казва Бърт.

Тъй като виреят в необичайно солените води на пустинните крайбрежни лагуни, които през зимата са неприятно хладни за типично тропическите видове, сивите мангрови гори на Абу Даби биха могли да посочат пътя към оцеляване на видовете другаде по света.

Екипът на Бърт разглежда специфични гени в местните растения, които са свързани с устойчивост на сол и екстремни температури – както високи, така и ниски. „Те ни показват, че има надежда за системи като тази“, казва Бърт.

Прочети още

Виж всички