Сингапур отдавна се представя като „град-градина“ - термин, измислен през 60-те години на миналия век от основателя му и бивш министър-председател Лий Куан Ю.

През десетилетията след това островът прилага обширни програми за засаждане на дървета и възприема така наречената „биофилна“ архитектура, като зеленината често пълзи по градските фасади или „излиза“ от небостъргачи.

Нова шестетажна сграда на университетски кампус е най-новата „ода на природата“ в Сингапур.

Дом на бизнес училището на Nanyang Technological University (NTU), нежно извитият дизайн включва осветени от слънце атриуми, зони за учене на открито с тучни фонове, и асансьори, които се спускат в легла от тропически растения.

Всичко в сградата - и дори съседна автобусна спирка, е изградено от дърво.

Такива са и конструктивните греди и колони. Всъщност, сградата е направена почти изцяло от масивна дървесина - ново поколение инженерно дърво, подредено на слоеве и залепено със силни лепила, което разширява границите на архитектурата.

Простирайки се на 43 500 квадратни метра, днес това е най-голямата дървена сграда в Азия по площ

Наречен Гея - на името на древногръцката богиня на Земята, проектът е открит през май, като изграждането му струва 125 милиона сингапурски долара (93 милиона долара), съобщава CNN.

Неговата открита дървена рамка е без облицовка или боя - дизайнерско решение, което възхвалява естествените материали, като същевременно създава на посетителите усещането, че се разхождат между дърветата.

Известният японски архитект Тойо Ито, който стои зад сградата, казва, че се опитва да представи връзката и усещането за природа в проектите си.

Ито, който е удостоен с Pritzker (често наричана Нобелова награда за архитектура) през 2013 г., проектира Gaia заедно със сингапурската дизайнерска компания RSP.

Сградата разполага със 190-местна аудитория и дузина лекционни зали, както и изследователски съоръжения, преподавателски кабинети и просторни тераси за обучение.

Освен тоалетните, плочите на приземния етаж и външните стълбища, които са изградени от бетон (отчасти поради местните разпоредби), конструкцията е направена с дървен материал, добит от смърчови дървета в Австрия, Швеция и Финландия.

Дървесината е сглобена в панели и греди в Европа, преди да бъде изпратена до Сингапур.

Световна тенденция

Последните години предвещават огромен ръст в броя на мащабните дървени конструкции, изграждани по света.

Някои държави вече позволяват и създаването на високи сгради от дърво (така наречените пластостъргачи), като 25-етажната сграда Ascent в Милуоки, Уисконсин, която със своите 86.5 метра е най-високата масивна дървена конструкция в света.

Строителните норми в Сингапур позволяват дървената архитектура да се издига само до 24 метра по времето, когато Gaia е одобрена, въпреки че това ограничение за височина вече е премахнато.

Но 81-годишният Ито вярва, че нагласите се „променят бързо“ в Азия, добавяйки: „Сингапур особено бързо може да превърне тези неща в реалност“.

Според местните строителни служби, използването на масивна дървесина може да намали праха и шума на строителните площадки, като същевременно ускорява проектите с цели 35%.

Привържениците на дървените сгради казват, че те могат да бъдат по-безопасни - и по-малко склонни към катастрофално срутване - от тези със стоманена конструкция при пожар (въпреки че не всички експерти са съгласни).

Защитниците на масовата дървесина посочват относително бавната и предвидима скорост, с която материалът гори. Дизайнерите на Гея са добавили слой към гредите на сградата, който в случай на пожар би се овъглил, като същевременно защитава дървения материал под него.

Много от предимствата на дървения материал обаче са екологични

Около 40% от световното потребление на енергия се дължи на строителството и експлоатацията на сгради.

Но за разлика от бетона и стоманата, чието енергоемко производство е отговорно за значителна част от екологичния отпечатък на сградите, дърветата абсорбират въглероден диоксид през целия си живот.

Ако дърво се превърне в масивна дървесина, този въплътен въглерод се изолира или „заключва“, вместо да бъде върнат в атмосферата. Проучванията показват, че 1 кубичен метър дървесина може да съхранява около един тон въглероден диоксид.

Дървесината е и естествен изолатор, който на топли места, като Сингапур, улавя по-малко топлина от бетона (или намалява загубата на топлина в по-студен климат).

И докато дизайнерите на Гея признават, че не са изчислявали емисиите, спестени по време на строителния процес, те твърдят, че по време на работа конструкцията произвежда 2500 метрични тона въглероден диоксид по-малко от бетон или стомана - еквивалентно на замърсяването от над 550 автомобила.

Пасивно охлаждане

Тези икономии на енергия не се отнасят само до материалите. От една страна, екстериорът на сградата включва стратегически разположени „перки“, които хвърлят сянка върху фасадата, като помагат да се запази хладината.

Избягвайки механичните вентилатори – постижение в страна, разположена на по-малко от 140 километра северно от екватора, Gaia разчита на „пасивно охлаждане“ – чрез специална система за циркулиране на студена вода, която охлажда околния въздух.

Пространствената ориентация север-юг на сградата, междувременно, насърчава естествената вентилация, приведена в съответствие с посоката на преобладаващите ветрове в Сингапур.

Властите на страната определят Гея като сграда с „нулева консумация на енергия“, която (с помощта на слънчеви панели на покрива) произвежда толкова енергия, колкото консумира.

Към днешна дата само 16 структури в Сингапур са постигнали това отличие - половината от тях са имоти на NTU, включително спортна зала в кампуса, също проектирана от Ито.

При откриването на сградата президентът на университета Хо Тек Хуа използва речта си, за да се похвали, че има „най-зеления кампус в Сингапур“.

Новата учебна година в него започва през август, така че все още не е ясно влиянието на сградата върху студентите. Има обаче все повече доказателства, че използването на дърво в архитектурата има положително въздействие върху благосъстоянието на обитателите, включително намалени нива на стрес.

Ито, чийто дядо е бил търговец на дървен материал, казва, че дизайнерският му дух работи в полза на комфорта на използващите неговите сгради.

„Винаги мисля за комфорта“, обяснява той. ”Ако една сграда е удобна, хората ще я посещават всеки ден. Искам да създам архитектура, която дава на хората воля за живот.“

Прочети още

Виж всички